Определение № 9 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2070/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ срещу определение № 749/09.03.2020г. по ч.гр.д. №515/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение №3229/11.06.2019г. по т.д. №1565/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав в частта, с която е оставено без уважение искането му за разделяне на производството по делото на основание чл.210, ал.2 от ГПК. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че съединените искове следва да бъдат разделени на основание чл.210, ал.2 от ГПК, тъй като съвместното им разглеждане затруднява производството по делото и прегражда пътя на защита. Ответникът по частната жалба „Корпоративна търговска банка“ /н./ чрез синдиците Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова е депозирал отговор на жалбата, в който обаче изразява становище за неоснователност на друга частна жалба, насочена срещу определение №199/20.05.2020г. по ч.т.д. № 551/2020г. на ВКС, II т.о. С молба с вх. № 8800/12.11.2020г., подадена от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до приключване на к.д. №9/2020г. на Конституционния съд на Република България. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Не са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Предмет на настоящото частно производство е единствено процесуалният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а именно относно допустимостта на частната жалба, насочена срещу първоинстанционно определение по чл.210, ал.2 от ГПК. С определение от 20.10.2020г. по к.д.№9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г.). Преценката на въззивния съд не е обусловена от тълкуване на посочените разпоредби на ЗБН, тъй като той не е разгледал по същество частната жалба, с която е бил сезиран. Поради това са неоснователни твърденията на жалбоподателя за наличие на предпоставки за спиране по чл.229, ал.1, т.6 от ГПК на производството по настоящото дело до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ частна жалба срещу определение №3229/11.06.2019г. по т.д. №1565/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е отказано разделяне на първоинстанционното производство на основание чл.210, ал.2 от ГПК, въззивният съд е приел, че атакуваният акт не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК. Настоящият състав споделя изразеното от въззивния съд разбиране, че определението по чл.210, ал.2 от ГПК не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл.274, ал.1 от ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, процесуалният закон не предвижда това определение да подлежи на инстанционен контрол, тъй като преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на съда. Разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването. От друга страна определението по чл.210, ал.2 от ГПК не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. О пределението за разделяне на производството по чл.210, ал.2 от ГПК няма за последица прекратяване на производството по исковете, а само отделянето им в друго производство. О пределението, с което съдът отказва да отдели част от предявените искове за самостоятелно разглеждане, изобщо не може да се разглежда като преграждащо, тъй като то има за последица продължаване на производството по всички предявени искове пред същия съдебен състав. Изложените в частната жалба доводи за наличието на предпоставки за разделяне на производството на основание чл.210, ал.2 от ГПК не следва да се обсъждат, тъй като са относими към правилността на обжалваното определение, но не и към предмета на настоящото частно производство – допустимостта на въззивната частна жалба. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение