Определение № 104 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1106/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на З. С. М., като пълномощник на обвиняемия Д. З. С., против разпореждане № 937 от 18.05.2012 год. на съдията докладчик по ВНЧД № 297/2012 год., с което е върната касационната жалба против постановеното по делото определение. В жалбата се поддържа довод, че с връщането на частната жалба съдът е органичил процесуалните права на обвиняемия, като го е лишил от възможността да бъде защитаван от своя баща. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмени становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по жалбата констатира следното: С протоколно определение № 300 постановено в съдебно заседание на 24.04.2012 год. по ЧНД № 975/2012 год. Русенският районен съд е отхвърлил молбата на обвиняемия Д. З. С. за изменение на наложената му мярка за неотклонение “задържане под стража”. С въззивно определение № 196 от 9.05.2012 год. постановено по ВЧНД № 297/2012 год. Русенският окръжен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения. Бащата на обвиняемия е от кръга на лицата, които по силата на чл. 91 ал.2 НПК могат да участват в наказателното производство като техни защитници, включително и да обжалват постановените съдебни актове, нарушаващи правата им. По допускането им като такива следва да се произнесе съдът, пред който делото е висящо. В конкретния случай обвиняемият Д. С. е имал защитници, упълномощени на договорно основание, които са участвали в двете съдебни инстанции. Лично е изготвил и касационната жалба, която е върната с разпореждането, което е предмет на проверката от касационната инстанция. Неговият баща З. М., жалбоподател в настоящото производство, до приключване на делото във въззивната инстанция не е поискал да участва в процеса като защитник на своя син, поради което неоснователно се поддържа, че е ограничена възможността му да реализира правата си. Той е от кръга на лицата, които могат да искат проверка на постановените съдебни актове, но само ако подлежат на контрол. Не може да има по-вече права от тези, които законодателят е предоставил на обвиняемия. В разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи съдебният контрол върху задържането под стража в досъдебното производство изрично е уреден въпроса относно пределите, в които може да бъде осъществен. Законодателят е преценил, че следва да се ограничи до извършване на въззивна проверка и затова в разпоредбата на чл. 65 ал.9 НПК изрично е посочил, че постановеното от въззивната инстанция определение не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест. Русенският окръжен съд точно е изтълкувал тази норма, като в постановеното въззивно определение изрично е посочил, че не подлежи на обжалване. При тези данни като е преценил, че касационната жалба е процесуално недопустима и я е върнал на нейния подател, съдията докладчик не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение