Определение № 9187 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. от гр. Бургас, [адрес], срещу Определение № 4109/12.05.2026 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 671/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. срещу незаконосъобразни фактически действия по принудително задържане на моторно превозно средство (МПС) чрез използване на техническо средство („скоба“), извършени на 11.03.2026 г. в гр. Бургас от служители на Общинско предприятие „Транспорт“ с вх. № 4268/25.03.2026 г. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и се е отклонил от собственото си указание, дадено в Разпореждане № 3049 от 06.04.2026 г., че при неизпълнение на дадените указания, „жалбата ще бъде оставена без разглеждане в частта относно второто искане“. Обоснова, че съзнателно разбирайки точното значение на указанието на съда, не е поправил нередността на жалбата си относно второто искане в нея – за извършване на контрол за законосъобразност на начислението на данък добавена стойност ( ДДС) за услугата по поставяне на „скоби“, като е приел, че именно в тази част жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, но е имал оправданото правно очакване, че в останалата част жалбата му е допустима и производството по нея ще продължи. С оглед посочено, счита, че съдът неправилно е оставил без разглеждане жалбата му в цялост и е прекратил производството по делото. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на сторените в това производство разноски. Частната жалба е приподписана от адв. П. Белчев от Адвокатска колегия - Благоевград. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Бургас приема, че жалбата, поставила начало на съдебното производство е недопустима, тъй като жалбоподателят не е изпълнил в срок, дадените от съда указания за поправяне на нередовност на жалбата (Разпореждане № 3049 от 06.04.2026 г.). Приема, че са налице предпоставките на чл. 158, ал.3, изр. 1 АПК и оставя без разглеждане жалба вх. № 4268/25.03.2026 г. и прекратяване производството от адм. дело № 671 по описа на Административен съд – Бургас за 2026 г. Определението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Административен съд – Бургас е сезиран с жалба вх. № 4268/25.03.2026 г., от лицето К. Д. Д. от гр. Бургас. Жалбата е насочена срещу незаконосъобразни фактически действия по принудително задържане на МПС чрез използване на техническо средство („скоба“), извършени на 11.03.2026 г. в гр. Бургас от служители на Общинско предприятие „Транспорт“, като в петитума ѝ е направено следното искане: „Моля съда да обяви действията по задържане на МПС за незаконосъобразни и да отмени наложената санкция. Моля да ми бъдат присъдени сторените по делото разноски“. С Разпореждане № 3049 от 06.04.2026 г. съдът, счита жалбата за неясно в частта относно искането за отмяна на наложената санкция, поради което дава указания в 7-дневен срок жалбоподателят да уточни кой орган я е наложил, с какъв акт (вид, номер, дата на акта), какъв е вида и размера на санкцията. Съдът включва в посоченото разпореждане е следното указание: „При неизпълнение на указанията в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане в частта относно второто искане“. Разпореждане № 3049 от 06.04.2026 г. е съобщено на жалбоподателя на 15.04.2026 г. и последният признава в частната си жалба, че не е изпълнил в посочения срок даденото указание, като е очаквал съдът да остави без разглеждане жалбата му само в частта за отмяна на наложената санкция. При постановяване на обжалваното определение съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 158, ал.3, изр. 1 АПК, според което ако след указание за поправяне на нередовностите на жалбата, последните не бъдат отстранени, жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че в случая съдът е приел, че е сезиран с жалба включваща две самостоятелни искания – първо за обявяване на действията по задържане на МПС за незаконосъобразни и второ за отмяна на наложената санкция, а нередовност на жалбата е установена само относно второто искане, а не на цялата жалба, поради което съдът не е имал основание да остави без разглеждане на цялата жалба. Действително първоинстанционният съд с Разпореждане № 3049 от 06.04.2026г. е констатирал нередовност само относно второто искане, направено с жалбата за отмяна на наложената санкция. Действително от първоначалната жалба не става ясно, коя санкция има предвид жалбоподателя, доколкото няма описаната такава в обстоятелствената част на жалбата. В жалбата е направено искане за косвен контрол за законосъобразност на начислението на данък добавена стойност за услугата по поставяне на „скоба“, но това не е санкция, а такса, както е посочено от самия жалбоподател, иначе основното искане на жалбоподателя е да се обявят за незаконосъобразни фактическите действия по принудително задържане на МПС чрез използването на техническо средство „скоба“, извършени на 11.03.2026 г. в гр. Бургас. Съдът не е констатирал нередовност в тази основна част на жалба и с Разпореждане № 3049 от 06.04.2026г. не е дал никакви указания за поправянето на такива. Напротив изрично е посочил, че указанията за поправяне на нередовността на жалбата се отнасят само до второто искане, направени с нея – за отмяна на наложената санкция, която не е индивидуализирана по никакъв начин от жалбоподателя, поради което има съществена неяснота на търсената защита от засегнатото лице. Съдът недвусмислено е предупредил жалбоподателя, че ако не изпълни указанието в срок, „жалбата ще бъде оставена без разглеждане в частта относно второто искане“ – за отмяна на наложената санкция. Налага се извод, че първоинстанционният съд не е дал указания по реда на чл. 158, ал.1 АПК на жалбоподателя относно основаната му част от жалбата срещу незаконосъобразни фактически действия по принудително задържане на МПС чрез използване на техническо средство („скоба“), извършени на 11.03.2026 г. в гр. Бургас от служители на Общинско предприятие „Транспорт“, поради което не са били налице предпоставките на чл. 158, ал.3, изр. 1 АПК за оставяне на жалбата в тази част без разглеждане и прекратяване на производството по делото в същата част. С оглед изложеното основателни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваното определение в посочената част е постановено при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по основаното искане, направено с жалбата. В останалата част обжалваното определение е правилно. Съдът е дал указание за поправяне на нередовност на жалбата, същите не са изпълнени от жалбоподателя в посочения срок, поради което са били налице предпоставките на чл. 158, ал.3, изр. 1 АПК за оставяне на жалбата в частта ѝ относно искането за отмяна на наложената санкция без разглеждане и прекратяване на производството в същата част. С частната жалба е направено искане за отмяна на цялото Определение № 4109/12.05.2026г., но по изложеното съображение искането е само частично основателно. Въпросът за правото на частния жалбоподател на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред горната инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. С оглед посоченото в настоящото производството не се присъждате разноски, тъй като това производство не е по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение