Определение № 24 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1606/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 4 ГПК. Постъпила е молба вх. № 9706/08.12.2020 г. от Й. Н. В., чрез адв. Д. Д., с искане за превеждане на внесената от К. Н. М. по сметката на ВКС парична гаранция в размер на 4500 лева като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав, № 128 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 6133/2015 г. в частта му, с която е уважен предявеният от В. срещу М. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Молителят счита, че са налице предпоставки за превеждане на задържаната гаранция по негова сметка, тъй като образуваното гр.д. № 59/2018 г. по описа на Софийски районен съд по предявените от него искове за обезщетения за вреди от забавяне на изпълнението е приключило с влязло в сила решение, с което са присъдени обезщетения в размер на общо 4166 лева и разноски в размер на 1185 лева. Към молбата са приложени копия от влязлото в сила решение, изменено с определение по чл. 248 ГПК. Насрещната страна К. Н. М. възразява сумата да бъде преведена по сметка на молителя В., тъй като за събиране на присъдените суми е образувано изпълнително дело, поради което моли сумата да бъде преведена по банкова сметка на съдебния изпълнител. Представя удостоверение от частен съдебен изпълнител В. Матова, рег. № 860 на КЧСИ за образувано по неговия опис изп. д. № 20208600400265. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид относимите към депозираната молба данни по делото, намира следното: С определение № 70 от 04.04.2017г. по ч.гр.д. № 1384/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., е спряно изпълнението на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав, № 128 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 6133/2015 г. в частта му, с която е уважен предявеният от Й. Н. В. срещу К. Н. М. ревандикационен иск по искане на касатора К. Н. М. след внесено от него обезпечение в размер на 30442 лв. на основание чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК. С определение № 612 от 19.12.2017 г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С определение № 82 от 29.03.2018 г., изменено с определение № 172/17.07.2018 г., постановени по настоящото дело, молбата на К. Н. М. за връщане на внесеното от него обезпечение е оставена без уважение за сумата от 4500 лева, тъй като е констатирано, че на 02.01.2018 г. Й. Н. В. е предявил пред Софийския районен съд искове против К. Н. М. за заплащане на обезщетения за вреди от забавянето на изпълнението. Видно от представените към молба вх. № 9706/08.12.2020 г. преписи от влязло в сила решение на Софийски районен съд от 29.08.2019 г., изменено в частта за разноските с определение от 01.11.2019 г., по гр.д. № 59/2018 г., К. Н. М. е осъден да заплати на Й. Н. В. обезщетение в общ размер на 4166 лева, както и разноски в размер на 1185 лева. Предвид изложеното, налице са предпоставките за освобождаване на задържаното обезпечение в размер на 4500 лева, която сума е налична по сметката за обезпечения на ВКС, видно от извършената служебна справка от счетоводството на съда. С оглед на данните за висящо изпълнително дело за събиране на присъдените от Софийския районен съд суми, обезпечението следва да бъде преведено сметката на частен съдебен изпълнител В. Матова, рег.№ 860 на КЧСИ, за удовлетворяване на вземането по изпълнително дело № 20208600400265. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение