Определение № 3347 от 11.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2250/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗК „Лев Ине“ АД против определение № 2057/13.08.2024г. по ч.гр.д. № 2870/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение постановеното по същото дело решение № 336/26.03.2024 г., в частта му за разноските, като се намали / до неконкретизиран с молбата размер / присъденото с решението, в полза на процесуалния представител на ищците - адв. М. Д., представлявала си го реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., възнаграждение от 4 716 лева с вкл. ДДС. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като счита, че за определяне размера на дължимото възнаграждение в конкретната хипотеза, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приложима редакцията на същата преди изменението й, обн. ДВ бр.88/04.11.2022г.. Наред с това се позовава на решение на СЕС по дело С—438/2022 г., съгласно задължителните за съда постановки на което преждекоментираната Наредба е неприложима. Излага И обстойни съображения, за неоснователно начислен ДДС върху така определеното за дължимо адвокатско възнаграждение, като самостоятелно основание за неправилност на атакуваното определение. Ответните страни - С. К., Дима К. и К. К., представлявани от законния си представител, тяхна майка - М. С., чрез процесуалния им представител адв. М. Д. — оспорват частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по съществото на същата, настоящият състав констатира, че независимо от изложените в определение№ 2057/13.08.2024г. по ч.гр.д.№ 2870/2023г. на Софийски апелативен съд мотиви, за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ЗК „Лев Инс„ АД, в частта й за допускане изменение на постановеното въззивно решение, с коригиране присъденото в полза на процесуалния представител на противните страни възнаграждение, липсва кореспондиращ на същите диспозитив, който би следвало да е предмет на корекция при евентуален, различен правен резултат в настоящата инстанция. Налице е очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване от постановилия определението състав. Водим от горното, на основание чл. 247 ГПК, съставът на първо търговско отделение на Върховен касационен съд