Определение № 313 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 943/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Б., И. Т. Господарска, С. Н. Господарска, К. Н. М., В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б. и М. С. Т.-П. срещу определение № 2601 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното определение е допълнено на основание чл.248 ГПК определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение /арг. от т.7 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС/ в частта за разноските, като П. И. Т., Г. Л. Т., А. К. Б., И. Т. Господарска, С. Н. Господарска, К. Н. М. /последните трима като наследници на Н. К. Господарски/, В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б. и М. С. Т.-П. са осъдени да заплатят на А. И. Т., К. А. П. и И. А. Т. сумата от 2600 лв. разноски по делото. Жалбоподателите излагат подробни доводи за неправилност на определението по чл.248 ГПК. Тъй като въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, във връзка с което е постановено обжалваното определение по чл.248 ГПК, е допуснато до касационно обжалване, то и въпросът за дължимостта на разноските ще се разреши с окончателния съдебен акт, с който ще приключи делото, като се отчете неговият изход. Затова производството по настоящото ч. гр. д. № 943/2025 г. на ВКС, I-во г. о., следва да бъде съединено за общо разглеждане с производството по гр. д. № 944/2025 г. на ВКС, I-во г. о., и да приключи с един общ съдебен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,