Определение № 1124 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ „Д. Г.” – [населено място], представлявано от адв. В.Т., срещу въззивно решение №268/12.05.2015г., постановено по възз.гр.д. №251/2015г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение №69/02.02.2015г. по гр.д. №2354/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С първоинстанционното решение е призната за незаконосъобразна и отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка” на директора на СОУ – В. Г. С.. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изведен /и уточнен от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ процесуалноправният въпрос - от кой момент се счита за подадена в съда нередовната искова молба, когато нередовността касае пасивната процесуална легитимация на страната – от момента на поправянето й, след дадените от съда указания, или от момента на първоначалното й постъпване в съда. Касаторът поддържа, че по този въпрос са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Ответникът по жалбата В. С. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Kасационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на ищеца е незаконосъобразна и я е отменил. Възражението на ответника – работодател, за неспазен едномесечен срок за предявяване на иска за отмяна на дисциплинарното наказание, е преценено за неоснователно. Установено е, че първоначално в исковата молба ищецът е посочил като ответник – Р. – [населено място] /като издател на заповедта за дисциплинарно наказание/, но след оставяне на исковата молба без движение и дадените от РС указания, като надлежен ответник е посочено училището – работодател – СОУ „Д. Г.” – [населено място]. Няма спор, че заповедта за дисциплинарно наказание е от 10.06.2014г., че на същата дата е връчена на ищеца, а исковата му молба е постъпила в съда на 09.07.2014г. След оставянето й без движение, в едноседмичния срок, с молба от 21.07.2014г. С. е посочил като надлежен ответник по иска си – СОУ „Д. Г.” – [населено място]. Въззивният съд е приел, че поправената искова молба се счита за редовно подадена от момента на постъпването й в съда – 09.07.2014г., като се е съобразил както с нормата на чл.129 ал.5 ГПК, така и с ТР№1/2010г. по т.д.№1/2010г. на ОСГК и в заключение е направил извод, че служителят е спазил едномесечния срок по чл.358 ал.1 т.1 КТ за предявяване на иска за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. С цитираното по-горе ТР№1/2010г. по т.д.№1/2010г. на ОСГК се прие,че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2, изр.1-во КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, като това разрешение важи и за директорите на общински училища, чиито трудови договори се сключват с началника на Р.. В мотивите към т.1 от тълкувателното решение е посочено, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна предпоставка за упражняване на правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката се установи, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са насочени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Атакуваното въззивно решение е съобразено както с цитираната задължителна съдебна практика, така и с изричната разпоредба на закона – чл.129 ал.5 ГПК, според която поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й в съда. В случая, за нередовността на исковата молба, свързана с посочване на надлежен ответник по трудовия спор /работодателя/, съдът е дал указания на ищеца, който в едноседмичния срок е отстранил пречките по движението на производството, поради което правилно е прието, че служителят е спазил срока по чл.358 ал.1 т.1 КТ за предявяване на иска си за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, по поставения в изложението процесуален въпрос не са налице основания за допускане на касационния контрол. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноските за тази инстанция, което е основателно и доказано за сумата 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение