Определение № 257 от 17.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4794/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. М., чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от В. АК с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 и т. 6 ГПК на решение № 46 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 274/2015 г. на Окръжен съд Търговище, потвърдено с решение № 126 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 270/2016 г. на Варненски апелативен съд, Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: В молбата за отмяна молителят твърди, че е нарушено правото му на участие в процеса поради неправилно прилагане на чл. 47 ГПК. Заявява че е със статут на постоянно пребиваващ в страната, поради което не е имал настоящ адрес в Република България, а само адресна регистрация в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11. От този адрес не е бил призоваван по съответния ред. Намира, че това е основание по чл. 303, ал.1, т. т. 5 и 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Решението, отмяна на което се иска, е влязлото в сила на 22.08.2016 г., след изтичане на срока по чл. 283 ГПК за касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 20.09.2016 г. в тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от легитимирано лице, поради което е допустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.