Определение № 768 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1334/2024 г.

Ищцата А. З. Ж., в качеството на ЕТ „Т. 31 – А. Ж.“, е предявила срещу „Л.“ АД иск с правно основание чл.47 ал.2 и чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 24.01.2024г. по арб. дело №138/2023г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд, [населено място]. По подадена от ищцата молба, с определение №2453 от 25.09.2024г., същата е освободена от заплащане на държавна такса в производството по т.д.№1334/2024г. на ВКС на РБ, ТК, само за разликата над 3761,34 лв. до 7522,68 лв., а съответно в останалата част молбата по чл.83 от ГПК не е уважена. Определението е обжалвано пред друг състав на ВКС на РБ и е влязло в сила на 13.12.2024г. Предвид изложеното с разпореждане от 27.01.2025г. по настоящото дело на ищцата отново са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3761,34 лв. и да представи доказателства за това. Съобщение за дадените й указания е връчено на А. З. Ж., в качеството на ЕТ „Т. 31 – А. Ж.“ на 04.02.2025г. чрез нейния пълномощник адвокат П. Н.. С оглед на това, че ищцата не е изпълнила дадените указания за внасяне на държавната такса в срока до 11.02.2025г., както и до настоящия момент, подадената от нея искова молба следва да бъде върната. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение