Определение № 4002 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3292/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. М., от [населено място], общ. Велинград, чрез адв. В. Г. Аврамов, против Определение № 93 от 09.01.2026 г. по адм. д. № 539/ 2025 г. на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата на М. М. против Заповед № 117/ 2024 г. на Кмета на община Велинград досежно частично изменение на ПУП – ПР, засягащо ПИ 307, кв. 25, по плана на [населено място], е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че Определението е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът - Кмет на община Велинград не изразява становище по частната жалба. Заинтересованите лица – М. М. Б., Ф. М. Б., Д. М. Е., Д. Б. Д., Ш. Б. Д., А. М. А., М. Р. Б., Ю. М. М., З. М. Л., А. А. А., А. С. А., М. Ш. Д., А. А. А., „Джамийско настоятелство“, [населено място], редовно уведомени, не изразяват становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, Второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на М. М. против Заповед № 117/ 2024 г. на Кмета на община Велинград за ЧИ на ПР на влязъл в сила ПУП, засягащ ПИ 307 в кв. 25 по плана на [населено място]. В жалбата е изписано, че се обжалва заповедта, като е посочено, че с нея се променят границите на парцела, част от който е собственост на жалбоподателя по наследство и се излагат съображения за несъгласие с промяната. В открито съдебно заседание на 14.11.2025 г., след като вече е постъпила преписката по издаване на Заповед № 117/ 2024 г., процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че е допусната техническа грешка в изписването на номера на обжалвания акт, като посочва, че жалбата е срещу Заповед № 429/ 2025 г., с която е одобрено изменението, а не срещу заповед № 117. С Протоколно определение в това открито заседание, въпреки че вече жалбоподателят е уточнил коя заповед обжалва, съдът му е указал в 7-дневен срок от деня на заседание да представи молба, в която изрично да заяви коя заповед обжалва, да посочи датата, на която е узнал за издаването на заповедта, както и да представи доказателства за връчването ѝ и доказателства за собствеността му върху имота, засегнат от изменението, като е предупредил жалбоподателя за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. Дадени са и указания на ответника да представи заверено копие от Заповед № 429/ 19.03.2025 г. и доказателства за връчването ѝ. По делото на л. 113 е приложена уточнителна молба от жалбоподателя, в която отново е отразено, че обжалва Заповед № 429/ 2025 г. на Кмета на община Велинград, че М. М. е узнал за издаването ѝ на 27.04.2025 г., че не е получавал лично съобщение за издаване на акта, съответно че представя документи за собственост и удостоверения за наследници. От ответника са представени доказателства за съобщаване на Заповед № 429/ 2025 г., като на л. 143 от делото е приложено съобщение до М. М. М., получено от А. М. М. (не е посочено на колко години е), на 15.04.2025 г. При така събраните доказателства съдът е приел, че не се касае за техническа грешка в номера на обжалвания акт, а за подмяна на предмета на обжалване и след като е посочил, че на основание чл. 124а – 124б от ЗУТ Заповед № 117/ 2024 г. не подлежи на обжалване, с Определение № 93/ 09.01.2026 г. по адм. дело № 539/ 2025 г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съображенията за това са следните: Частната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В подадената жалба текстово е изписано, че се обжалва заповедта, с която се изменят границите на имота му. Този ефект настъпва с одобряване на изменението на плана. Това че жалбоподателят е допуснал грешка в цифровото изражение на административния акт, не води до подмяна на предмета на обжалване, доколкото текстово ясно е посочено какъв е той. Освен това в съдебно заседание изрично е заявено коя е заповедта, предмет на жалбата. При дадената и с нарочна молба възможност да бъде заявен номерът на акта, отново, в указания срок, е посочена заповед № 429/ 2025 г. и са представени исканите доказателства. От приложеното съобщение, връчено на внучката на жалбоподателя, е видно, че Заповедта е съобщена на 15.04.2025 г., макар че липсва отразяване за възрастта на внучката, за да е редовно връчването. Жалбата е подадена на 28.04.2025 г. В този смисъл, независимо че жалбоподателят сочи, че е узнал на 27.04.2025 г. от друго заинтересовано лице за издаването на акта, то дори да се приеме датата на съобщението, жалбата е подадена в срок. С оглед на това, вместо да предприеме действия за разглеждане на спора, в противоречие с изпълнението в срок на дадените от състава указания, съдът е нарушил закона и необосновано е оставил жалбата без разглеждане, респ. е прекратил производството по делото. Горното налага отмяна на обжалваното Определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният административен съд, Второ отделение,