Решение № 10102 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“АД (ОББ) срещу решение №1793/15.01.2026 г., постановено по адм.д. 3899/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и нарушаващо материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Комисия за защита на личните данни (Комисия/та, КЗЛД), редовно уведомена за настоящото производство, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но е изразила в писмена защита становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът А. Д. А. не изразява еднозначно становище по касационната жалба, а в хода на производството е поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с конкретно формулирани въпроси, които намира, че са от значение за правилното решаване на спора. Не претендира разноски. Ответната страна „Ей Ес Джи Кълекшън“ООД, редовно уведомена за настоящото производство, не е изпратила представител в открито съдебно заседание и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение №1793/15.01.2026 г., постановено по адм.д. 3899/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „Обединена българска банка“ АД, подадена срещу Решение № ППН-01-574/2021 от 27.02.2025г. на КЗЛД в частта му, с която КЗЛД е обявила жалба с peг. № ППН-01-574/28.07.2021 г. от А. Д. А. за основателна по отношение на „Обединена българска банка“ АД и на основание чл. 58, § 2, б. „б“ за нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента) е издала официално предупреждение на администратора „Обединена българска банка“ АД. За да постанови този резултат АССГ е приел, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За преценка правилността на обжалваното съдебно решение, включително и за съответствието му с материалния закон не се налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпросите, формулирани от А. А.. Действително настоящият съдебен състав действа като последна съдебна инстанция, но с оглед обстоятелството, че касационното производство е образувано само по касационна жалба на администратора на лични данни, въпроси относно това доколко упражненото до този момент право на защита на субекта на данни е било ефективно, се явяват неотносими към предмета на съдебен контрол, очертан в чл. 218 от АПК. Изрично трябва да бъде посочено, че въпросите са хипотетични и не могат да бъдат отнесени към конкретния правен спор, по който липсват описаните в тях фактически установявания, които не са от компетентността на касационната инстанция. По изложените съображения и при съобразяване с Решение от 6 октомври 1982 г., CILFIT, 283/81, EU:C:1982:335 и Решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C-561/19, EU:C:2021:799, настоящият съдебен състав намира, че не е длъжна да уважи неоснователното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а спорът е възможно да бъде решен при съобразяване с правото на ЕС и съществуващата до този момент практика на СЕС. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Нито един от наведените в касационната жалба доводи не обуславя касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, респективно не аргументира твърдението, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира основания за нищожност или недопустимост на съдебния акт, който е постановен от законен състав в писмена форма след сезиране от заинтересовано лице с жалба против подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за него. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е решение на КЗЛД, с което по обявена за основателна жалба на А. А. е отправено официално предупреждение на ОББ като администратор на лични данни за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. „а“, предл. 1 вр. с чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, изразяващо се в обработване без правно основание лични данни на А. А. за целите на извънсъдебно събиране на вземане по договор № 20R- L447997 чрез обработващия от негово име лични данни "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД. При напълно изяснена фактическа обстановка по спора, след събиране на всички ангажирани от страните доказателства, административният съд е обосновал правилни и законосъобразни правни изводи, които касационната инстанция напълно споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В касационната жалба не се оспорват изводите на АССГ относно действителността на решението на Комисията и спазването на изискването за форма, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимия закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че АССГ не е обсъдил всички доводи на „Обединена българска банка“АД, изложени в жалбата срещу акта на КЗЛД като ги е игнорирал напълно. Съдебното решение отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК и съдържа всички задължителни реквизити, а изложените мотиви са задълбочени, последователни и изчерпателни като са обсъдени всички релевантни за спора факти. Обстоятелствата по какъв начин А. Д. е узнал за обработването на негови лични данни от „Обединена българска банка“АД, за което е подал жалба до КЗЛД, не е факт с правно значение в настоящия случай – би подлежал на установяване само за проверка спазването на срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, който според датите, за които са събрани писмени доказателства, при всички случаи се явява спазен и без да се съобрази точната дата на узнаване на нарушението. От тази гледна точка не представлява процесуално нарушение липсата на изрични мотиви по възражението на ОББ относно липсата на доказателства, че „на 21.07.2021 г. служител на Ей Ес Джи Кълекшън ООД е осъществил телефонно обаждане по повод просрочено задължение по Договор за потребителски кредит № 20R-L447997“, включително и кога, как и дали въобще телефонният номер, на който е осъществена „спорната комуникация“ е предоставен от ОББ на „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД. По отношение предоставянето на личните данни на А. Д. А., които са обработени от ОББ за целите на сключване на Договор за потребителски кредит № 20R-L447997, съдът се е позовал на договор за услуги по събиране на вземания от 31.12.2020 г. и становищата на ОББ и на „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД за преустановяване на принудителното изпълнение поради образуваното досъдебно производство за установяване извършването на престъпление т.е. не се отрича обсъжданото от КЗЛД обработване на лични данни, които се съдържат в документацията по повод сключването на договор за потребителски кредит. Неоснователни са твърденията, че съдът не е обсъдил възражението на ОББ относно използваните от КЗЛД доказателства. АССГ изрично е обсъдил събраните в производството пред Комисията доказателства, включително и „почеркови експертизи, за които е приел, че „несъмнено касаят процесния договор за потребителски кредит и съответната преддоговорна документация“. В жалбата до първата инстанция ОББ по повод експертизата е заявила нарушение на чл. 11, ал. 6 от ЗЗЛД, но такава разпоредба несъществува, а доводът, че това доказателстевно средство не е приобщено своевременно и страните не са имали възможност да се запознаят с него противоречи на данните от административната преписка, в която се намират три почеркови експертизи от 18.11.2021 г. (възложена от КЗЛД), 18.11.2022 г. (възложена от Софийски градски съд) и 11.01.2023 г. (възложена от разследващ полицай от СДВР), а на откритото заседание на Комисията на 09.10.2024 г. тя е докладвана на страните, които са били редовно уведомени за провеждането му. Отсъствието на представител на ОББ в откритото заседание не е поради допуснато процесуално нарушение, а по преценка на тази страна как да упражнява правото си на защита, но това не означава, че не й е била предоставена възможност за участие в производството, включително за запознаване с преписката при докладването й, респективно да изрази становище по доказателствата в това открито заседание. Атакуваното пред АССГ решение на КЗЛД е издадено повече от четири месеца след събиране на всички доказателства, през което време, преписката е била на разположение на страните, но (удовлетворени) искания за запознаване с нея са правени само от А. Д. А., не и ОББ. Изрично трябва да бъде посочено, че експертизата, възложена от СГС не е обсъждана и не е относима към настоящия спор, а другите две са с идентични изводи, поради което обосновано АССГ е приел за доказан изводът, че А. Д. А. не се е подписвал върху Договор за потребителски кредит № 20R-L447997 и съпровождащите сключването му документи (включващи и „Съгласие за обработване на лични данни с цел предлагане на персонализирани продукти и услуги“). Именно този факт е от съществено правно значение за спора, разрешен с обжалваното съдебно решение. АССГ не е „прогласил договора между А. Д. А. и ОББ“ за нищожен, както се твърди в касационната жалба. Решаващият съд обосновано е приел, че липсата на подпис на физическото лице върху описаните документи означава липса на изрично предварително писмено съгласие на А. Д. А. за обработване на личните му данни за целите на извънсъдебно изпълнение на задължения по договор чрез предоставянето им на трети лица (в случая "Ей Ес Джи Кълекшън"ООД). Установеното от Комисията нарушение е именно за това обработване в противоречие с изискването на чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за неговата законосъобразност. Административният съд не разрешил гражданскоправен спор относно действителността на облигационно отношение между страните по договор за потребителски кредит, а КЗЛД, респективно АССГ, са установили само относимите към правилното приложение на ОРЗД факти, които е възможно да имат правно значение и в други спорове между същите страни. Различните правни последици, които се пораждат от едни и същи факти не означава, че съдът е длъжен да се произнесе по всички тях. По тези съображения и настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по всички твърдения, наведени от А. Д. А. в молбите му и в писмените му бележки, които са свързани с други твърдени от него нарушения при обработването на личните му данни по друг начин. В случая АССГ е действал в кръга на своята компетентност и е осъществил съдебен контрол върху действителността и законосъобразността на решението на КЗЛД, с което е установено нарушение на ОРЗД и то при точно индивидуализирано описание на нарушението, от което се е оплакал А. Д. А. в този случай, който се различава съществено от други еднакви според него казуси (като например изпълнение на законови задължения за обработване на лични данни за целите на поддържане на Централния кредитен регистър). Едни и същи фактически обстоятелства могат да породят различни правни последици в различни правни сфери и отрасли, поради което и възникналите от тях правни спорове е възможно да подлежат на разглеждане по различен ред и при различни приложими правни норми и хипотези. От тази гледна точка поддържаната и в касационната жалба позиция на ОББ, че „липсват категорични доказателства, че лицето А. А. не е изтеглило кредит от ОББ и че не е клиент на тази банка тъй като не е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, който категорично и безспорно да установява обстоятелството, че Договор за потребителски кредит № 20R-L447997 не е подписан от А. А.“ не означава, че е налице основание ОББ законосъобразно да обработва неговите лични данни чрез предоставянето им на трето лице за извънсъдебно събиране на вземане, произтичащо от този договор. По делото е прието за доказано по категоричен начин, че А. Д. А. не е подписал изрично писмено съгласие за подобно обработване, а нито една от останалите хипотези на чл. 6, § от ОРЗД не се явява относима точно към това извършено от ОББ действие. Администраторът на лични данни е извършил неправомерното обработване без съгласието на субекта на лични данни и носи за това отговорност, независимо от причините поради, които отсъства съгласието за обработване. При тези данни законосъобразен е изводът на АССГ, че в конкретния казус в хода на проведената и посочена по-горе процедура, администраторът на лични данни ОББ е обработвал лични данни А. Д. А. - субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 от ОРЗД, при нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 от администратора на лични данни ОББ, а именно на принципите за законосъобразност и добросъвестност (чл.5, §1, б.“а“ от ОРЗД), без да е изпълнено условието за законосъобразност на обработването, регламентирано в чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламента- субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за целите на извънсъдебно събиране на вземането. Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с обстоятелството, че само ОББ е обжалвала акта на КЗЛД и съдебното решение, поради което при съобразяване с основните принципи на всички санкционни процеси, не разполага с правомощия за „влошаване на положението на санкционираното лице“. АССГ обосновано е приел, че след установяване на нарушението националният надзорен орган е извършил преценка и е мотивирал избраната от него корективна мярка, която в случая е тази по чл. 58, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно да се отправи официално предупреждение до администратора на лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент. Действително изборът е мотивиран и с приетото за установено от Комисията обстоятелство, че обработването на личните данни на А. Д. А. за целите на извънсъдебно събиране на вземане, извършвано от "Ей Ес Джи Кълекшън"ООД е преустановено, за което в съдебното производство не са събирани допълнителни доказателства. Доводите в тази насока на А. Д. А. не са съобразени с неговото процесуално качество и пределите на касационния контрол, поради което и не е възможно да обусловят основания за отмяна на съдебното решение, което е постановено при съобразяване с изискванията на чл. 168 от АПК и жалбата, подадена само от санкционираното лице. Съдът е съобразил спазването на целта на закона при упражняване правомощията на КЗЛД, поради което законосъобразно не е намерил основания за отмяна на наложената корективна мярка. Субектът на данни е избрал процесуалния ред за защита на своите права като е сезирал Комисията, поради което в така развилото се производство в съдебната му фаза, съдът проверява законосъобразността на акта на надзорния орган и не е разполага с правна възможност да предостави друг вид защита/удовлетвори други претенции на субекта на данни, произтичащи от същото нарушение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания, включително и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументите на ответната страна в касационното производство А. Д. А. също не обуславят различни изводи, а в съществената си част са извън предмета на спора и по тях касационната инстанция не дължи произнасяне. По водене на делото ответната страна КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение