Определение № 121 от 08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 512/2010 г.

Подадена е молба от “Е. София” ООД, гр. София за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 559 от 13.07.2010 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдена сумата 2 000 лв. - заплатен адвокатски хонорар. Ответникът по молбата – Х. И. Х. от гр. София – заявява становище за неоснователност на същата, предвид липсата на доказателства, че претендираното адвокатско възнаграждение е уговорено във връзка с производството по настоящото дело. Релевира възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Към представения по делото писмен отговор на „Е. София” ООД е приложен договор за правна защита и съдействие № 0928569 от 01.06.2010 г., в който е посочено, че е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат О. П. „за защита по ч.к.ж. и отговор по гр. д. № /2010 г. на ВКС-ТК” в размер на сумата 2 000 лв. Доколкото обаче в договора не е посочен конкретно номера на делото, не може да се приеме, че така уговореното възнаграждение е за осъществената процесуална защита /депозиран отговор по чл. 276 ГПК/ за настоящото ч. т. д. № 512/2010 г. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че на дата 02.06.2010 г. търговското дружество е предоставило пълномощно на същия адвокат за осъществяване на процесуалното му представителство по ч. гр. д. № 1979/2010 г. на СГС – ТО. За да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за определена инстанция, необходимо е да са ангажирани доказателства, че възнаграждението е уговорено /и платено/ именно за тази инстанция, каквито доказателства в случая липсват. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение