Определение № 11357 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Премиер БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адвокат Георгиева, срещу определение № 8419 от 21.08.2024 г., постановено по адм. дело № 391/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, кметът на Община Аврен взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима. С обжалваното определение Административен съд - Варна е оставил без разглеждане жалбата на „Премиер БГ“ ЕООД, гр. Варна срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е подадена извън установения в закона срок. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Административният съд правилно е приел, че в случая жалбата на „Премиер БГ“ ЕООД се явява просрочена по отношение на оспорения от дружеството мълчалив отказ. Този извод съответства на установеното по делото относно подаването на заявление от страна на жалбоподателя, задължението на административния орган за произнасяне в установения от закона срок, неизпълнението му и подаване на жалбата извън срока по чл.149, ал. 2 АПК. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Неоснователно е позоваването в частната жалба на приложението на чл. 57, ал. 3 от АПК. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, с оглед исканото от жалбоподателя отстраняване на приети от административния орган недостатъци на неговото искане е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 АПК, съгласно който срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняването им. В случая недостатъците са отстранени на 08.01.2024 г., когато дружеството, чрез адвокат Церков, е представило изисканата от него схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна. Административният орган дължи произнасяне в седемдневен срок от тази дата или до 15.01.2024 г., след която е формиран обжалваният мълчалив отказ. Срокът за оспорване е изтекъл на 15.02.2024 г., като подадената на 22.02.2024 г. жалба се явява просрочена. Наличието на информация в сайта на общината относно максималния срок за произнасяне не дерогира задължението на административния орган да се произнесе в предвидения от закона срок. Ето защо обжалваното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. При приложението на чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде осъден частния жалбоподател да заплати такова в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение