Определение № 50308 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2023/2022 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Пенчо Б. В., представляван от адв. Б. и адв. Д., за отмяна на неприсъствено решение № 84 от 24.02.2022г. по гр.д. № 1650/2021г. на Районен съд – Видин на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят твърди, че производството, по което е постановено решението, е образувано по предявен против него от „ТИ БИ АЙ БАНК” АД иск с правно основание чл.422 ГПК, като той не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в насроченото за 09.02.2022г. първо съдебно заседание. Твърди, че с молба от 07.02.2022г. /два дни преди първото съдебно заседание/ процесуалният му представител е депозирал молба с искане делото да се гледа в негово отсъствие поради служебна ангажираност, като изцяло е оспорил предявените искове по основание и размер. Поддържа, че е нарушено правото му да участва по делото, тъй като въпреки подадената молба от процесуалния му представител, съдът е постановил неприсъствено решение в нарушение на чл.238, ал.1 ГПК. Поддържа, че в случая не може да иска отмяна на решението по чл.240, ал.1 ГПК, тъй като не е налице никоя от посочените хипотези, нито е приложимо основанието по ал.2 на същата разпоредба, тъй като не се поддържа наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването на спора или с които да не е могъл да се снабди своевременно. Твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като вследствие нарушаване на съответните правила /неправлно приложение на правилото на чл.238, ал.1 ГПК/ е бил лишен от възможност да участва в делото с последица – невъзможността да обжалва неблагоприятното за него неприсъствено решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК” АД оспорва подадената молба. Намира подадената молба за недопустима като подадена извън законоустановения срок, тъй като молителят не е ангажирал доказателства, от които да е видно кога е узнал за решението. Оспорва наличието на основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като поддържа, че молителят е бил надлежно уведомяван за движението по делото, но по зависещи от него причини не е участвал активно в производството. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира следното: Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В настоящия случай молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл.303 ГПК, в това число посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С молбата е поискана отмяна на постановено неприсъствено решение по съображения за постановяването му при липса на предвидените в чл.238, ал.1 ГПК предпоставки, което според молителя е довело до лишаване от възможност да участва в делото с последица – невъзможността да обжалва неблагоприятното за него неприсъствено решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК, като хипотезите по чл.240, ал.1 ГПК са лимитирани до основанията по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. В настоящия случай са изложени твърдения, че с оглед представената от молителя като ответник по делото преди първото заседание молба делото да се гледа в негово отстъствие, не са били налице основания за постановяване на неприсъствено решение. Действително тези твърдения не обосновават някое от основанията по чл.240, ал.1 или ал.2 ГПК. От друга страна обаче, изложените в молбата твърдения не сочат и на нито едно от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна, в това число и посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1 т.5 ГПК. По същество в молбата се навеждат твърдения, че неприсъственото решение е постановено при липса на предвидените в чл.238, ал.1 ГПК предпоставки, в който случай пътят за защита срещу решението е чрез обжалването му – в този смисъл са определение № 793 от 17.12.2014г. по ч.т.д. № 2722/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 228 от 31.05.2016г. по ч.т.д. № 210/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 84 от 24.02.2022г. по гр.д. № 1650/2021г. на Районен съд – Видин на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено, а молбата следва да бъде изпратена на Районен съд – Видин за администрирането ѝ по реда на чл.262 ГПК. Така мотивиран и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение