Определение № 2480 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 5030 от 18.03.2025 г., подадена от В. Х. Т., чрез адв. В. Г., с която е направено искане за присъждане на направените претендирани разноски пред РС и пред възивната инстанция, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК в съответните инстанции и за изменение на решението на настоящата инстанция в частта за разноските. Ответницата по молбата по чл. 248 ГПК З. С. Д., чрез адвокат Л. Д., оспорва молбата и моли да се остави без уважение, тъй като не е представен пред ВКС списък на разноските пред предходните инстанции, а представените копия от списъци, представени пред тях са приложени към делото на ВКС едва с молбата по чл. 248 ГПК. Искането се оспорва и защото не били представени договори за правна помощ и доказателства за направените разноски, а иска е частично уважен, поради което няма основание за присъждане на пълния размер на разноските пред ВКС. Съдът, като прецени искането и данните по цялото дело, намира следното: Съгласно чл.248 ГПК, молбата за изменение на окончателният съдебен акт в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване, а ако акта не подлежи на обжалване – в едномесечен срок. Решение № 159 от 17.03.2025 г., постановено по настоящото гр.д.№ 5318/2023 г., чието допълване и изменение и допълване в частта за разноските се иска, не подлежи на обжалване, а молбата е подадена следващият ден след постановяването му и изхожда от надлежна страна в производството, поради което е допустима. С постановеното решение от ВКС е отменено решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което, след частична отмяна на решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.491/2021г. на Пещерски районен съд, е отхвърлен предявеният от В. Х. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС и вместо това З. С. Д. е осъдена да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата В. Х. Т., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица], вх. *** върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. П., като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ по изграждане на вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.П. по одобрения архитектурен проект от 12.11.2020 г., които са в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила № ***и за височина на вила № ***и предвиденото застрояване за тази вила в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ, с които смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствената й вилна сграда №***, намираща се в същия УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. П., като отхвърля иска за преустановяване на всички останали СМР. Като последица от това и на основание чл. 78, ал.1 ГПК З. С. Д. е осъдена да плати на В. Х. Т., деловодни разноски само за касационна инстанция в размер от около 5/6 от сторените такива пред ВКС, т.е. 5080 лв., като е съобразено това, че иска не е уважен изцяло, а е отхвърлен за останалите СМР. /Искът по чл. 109 ЗС е предявен за спиране на всички СМР/. Предвид това, че иска е уважен за спиране на значителна част от СМР, но не за всички и отчитайки съразмерно тази част, съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК, счита, че няма основание за изменение на решението по отношение направените разноски пред ВКС. Съразмерно на уважената част следва да се присъдят и претендираните направени разноски пред предходните инстанции. Пред РС-Пещера е представен договор за правна помощ на л. 123 и документ за банков превод на л. 124 на уговорения хонорар 2400 лв., квитанция за платена държавна такса 104 лв., платени депозити от името на Т. за СТЕ в размер на 120 лв. /л.135/, на 210 лв. /на л. 164/ и 314 лв. /на л.248/, или общо 3148 лв. Списък на разноските е представен на л. 314 от делото на РС. Съразмерно с уважената част от иска, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК от тази сума следва да се присъдят на ищцата 2623 лв. Пред въззивната инстанция на л. 47 е представен договор за правна помощ между В. Т. и адв. М., с който е уговорено възнаграждение в размер на 6000 лв. и разписка за изплащането му в брой /на л.48/ Искане за присъждане на тази сума е озаглавено като списък на разноските, приложено на л. 46 от делото на ОС. Съобразно уважената част от иска, от тази сума следва да се присъди сумата 5 000 лв. Неоснователно е възражението на Д., че списъците не са представени отново пред ВКС. След като такива са представени пред съответната инстанция и пред ВКС се подържа искането за присъждане на разноски, списъците по чл.80 ГПК са в кориците на делото. ГПК не съдържа изискване за повторно представяне на списъците за разноски, направени пред предходната инстанция. В обобщение, съразмерно с уважената част от иска следва да бъде допълнено постановеното решение от ВКС в частта за разноските, като същото се допълни и с присъждане на съразмерната част на уважената част от иска и с разноските за първа и въззивна инстанция. З. С. Д. следва да бъде осъдена да плати на В. Х. Т., деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 5000 лв. и за първа инстанция – в размер на 2623 лв., като искането за изменение на решението в частта за разноските пред ВКС ще се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение