Определение № 60215 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от ДГ „РАЛИЦА“ с Белащица, [община], област Пловдив с искане за изменение на определение № 161/21г. на ВКС ІІІ ГО в частта за разноските, и да се присъдят 1200лв. платено адвокатско възнаграждение. В срока за отговор Ц. П. е възразила, че не се дължат разноски, защото доказателството за това, че са направени, не са представени своевременно. Молбата е допустима, доколкото е подадена в срок и е представен списък на разноските, но е неоснователна, защото доказателството за платено адвокатско възнаграждение не е представено своевременно- още с отговора на касационната жалба. С определение № 161/21г. на ВКС ІІІ ГО на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по касационна жалба на Ц. П.. Съдът е приел за неоснователно искането на ДГ „Ралица“ за присъждане на разноски 1200лв. за платено адвокатско възнаграждение, защото не е представен документ за платената сума, платима по банков път. Банковият документ е представен едва с молбата по чл. 248, ал.1 ГПК. Според трайната практика на ВКС (т.11 от т.р. №6/13г. на ОСГТК, определение № 490/17г. на ВКС ІІІ ГО и определение №492/20г. на ВКС ІІІ ГО) доказателства за направените разноски следва да се представят най- късно с процесуалното действие, когато страната има възможност да поиска присъждане на разноски. Процесуалното бездействие не може да се поправи след това като доказателствата се представят в производството по чл. 248, ал.1 ГПК или в производството по частна жалба срещу определението по чл. 248, ал.1 ГПК. В случая доказателството- банковият документ, не е представено своевременно с отговора на касационната жалба, поради което искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е неоснователно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО