Определение № 8615 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2026 г.

Производството е по преда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. А. В. от гр. Дупница чрез пълномощика адвокат М. Здравкова срещу определение № 1596 от 14.07.2026 г. по адм. д. № 430/2026 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлено искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № GРAM - 2299057/25.06.2026 г., издадена от младши инспектор при РУ Дупница към ОД на МВР Кюстендил. В частната жалба са изложени оплаквания, че оспореното определение е постановено при неправилна преценка на предпоставките по чл.166, ал.2 и ал.4 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът - младши инспектор при РУ Дупница към ОД на МВР Кюстендил, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ДД“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо Д. А. В. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175А, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 25.06.2026 г. около 01:31 часа в гр. Дупница на [улица]е управлявало лек автомобил ФИАТ ФИОРИНО с рег. № [рег. номер], като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушил чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда по делото не са представени никакви доказателства за твърденията на оспорващия, че се налага ежедневно ползване на автомобила с прекратена регистрация. Освен това доводите на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на обществените интереси, с оглед на които е предвидено налагане на мярката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да се самоиздържа чрез трудова дейност, правилно е приет за неоснователен.. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения по представения с частна жалба трудов договор, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б "з", подт. "бб" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то само от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Допълнителните съображения на Д. В. в частната жалба относно предмета на основното производство са ирелевантни за преценката на предпоставките по чл.166, ал.2във връзка с ал.4 АПК, поради което не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящия процес, По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. л. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд