Определение № 10066 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Г. С., чрез адв. М. Велчева, срещу определение № 1611 от 07.08.2026 г. по адм. дело № 474/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че с предварителното изпълнение на процесната заповед ще бъдат причинени значителни вреди поради увреждане на законно изградени в имота постройки. Претендира се отмяна на определението със законните последици. Ответникът кмет на Община Сливен не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД 15-1661/24.07.2026 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е наредено собственикът на имот с идентификатор [заличен текст] по КККР на гр. Сливен / К. Г. С./, да осигури свободен достъп през имота във връзка с извършване на разрешени проучвателни и технически дейности по укрепване на подпорната стена, изградена на границата на имот с идентификатор 67338.537.47 и съседния имот с идентификатор 67338.537.48 по КККР на гр. Сливен, в изпълнение на влязла в сила заповед № РД-15-1301/30.09.2016 г. на кмета на Община Сливен. За да постанови този резултат съдът е приел, че издадената заповед е с правно основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ и съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ, оспорването й по съдебен ред не спира нейното изпълнение. Сочи се, че в случая е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК, съгласно която съдът може да спре предварителното изпълнение, което е по силата на закона и наличието на основанията по чл. 60, ал. 1 АПК се презумират, ако жалбоподателят представи доказателства за значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, но такива по делото не са приложени. Изложени са съображения, че с издадената заповед е разпоредено осигуряване на достъп до процесния имот за извършване на надлежно разрешени дейности, което обективно изключва възможността от настъпване на претендираните от жалбоподателя вреди. Оспореното определение е правилно. Обосновани от доказателствата и съответни на приложимия закон са решаващите изводи на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК. Процесната заповед, с правно основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, подлежи на предварително изпълнение по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ. В тази хипотеза не е необходимо да се обосновава от страна на кмета наличието на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК и не се дължи преценка за пропорционалност по чл. 6 АПК, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Основанията по чл. 60, ал. 1 АПК се презумират от законодателя, а за да бъде спряно предварителното изпълнение, което е по силата на изрична законова норма, е необходимо да се докаже, че то би причинило значителни или труднопоправими вреди. В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на административния акт. Както правилно е приел съдът, в случая не се установяват такива вреди, които да обосноват извод за основателност на предявеното искане за спиране. Твърдените вреди от евентуалното разрушаване и увреждане на постройките в имота не биха могли да са последица от предваритулното изпълнение, тъй като съгласно т.2 от процесната заповед наредения свободен достъп до имота е само за „ проучвателни дейности, изготвяне на проект и определените с него по вид и количество СМР“ и то в точно определен период до 31.12.2026г., а съгласно т.4 – всички повреди са за сметка на изпълнителя. Допълнително следва да се посочи, че самата правна норма, въз основа на която е издадена заповедта, предвижда ред и основания за репариране на вредите, които евентуално биха могли да настъпят /арг. чл. 194, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ/. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,