Определение № 5011 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Г. К. от гр. Кюстендил против Определение № 721/31.03.2026 г., постановено по адм. д. № 494/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Р. К. срещу Направление за ползване на социални услуги от пълнолетни лица №25031652/26.09.2025 г., издадено от директора на ДСП- Кюстендил, потвърдено с Решение №10-РД06-0013/20.10.2025 г. на директора на РДСП- Кюстендил и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател, чрез особен представител адв. А. Пешева, моли определението да бъде отменено като неправилно, тъй като за него е налице правен интерес. Ответникът– директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Кюстендил, в писмен отговор счита частната жалба за допустима, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежно страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по подадена жалба от Р. К. срещу Направление за ползване на социални услуги от пълнолетни лица №25031652/26.09.2025 г., издадено от директора на ДСП- Кюстендил, потвърдено с Решение №10-РД06-0013/20.10.2025 г. на директора на РДСП- Кюстендил, с което, на основание чл. 25, ал. 2 Закона за хората с увреждания, е установена потребност от ползване на социална услуга за пълнолетното лице с трайни увреждания, при условия и по ред, определени със Закона за социалните услуги. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото, тъй като е преценил, че за Р. К. не е налице правен интерес от оспорване на посоченото направление. Определението е правилно. В частната жалба се съдържат твърдения за неправилност на съдебното определение поради противоречието му с материалния закон и се развиват съображения за грешна преценка на съда относно включването на индивидуалната преценка на потребностите в мотивираността на обжалвания административния акт. Настоящият съдебен състав на ВАС отбелязва, че индивидуалната оценка на потребностите не е неразделна част от направлението за ползване на социални услуги. Тя е оценъчен документ, който служи като основание за издаване на последващи актове, вкл. и направления, но не поражда права или задължения за жалбоподателя и няма характеристиките на индивидуален административен акт. В този смисъл г-н К. правилно е насочил своята жалба срещу издаденото на 26.09.2025 г. направление за ползване на социални услуги, което е съобразено с неговата функционалност, с неговите физически, психически, интелектуални и сетивни възможности, както и с това дали същият е в състояние да осъществи функционалността си чрез съответни действия. Взети са под внимание факторите на обкръжаващата среда при определяне на потребностите, възрастта на лицето, видимото му състояние, с цел установяване на автономността. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Р. К. няма правен интерес от оспорване на Направление за ползване на социални услуги от пълнолетни лица №25031652/26.09.2025 г., издадено от директора на ДСП- Кюстендил, доколкото с него той е насочен за ползване на социална услуга при условия и по ред, определени със Закона за социалните услуги, без да са посочени каквито и да било ограничения при ползването на услугата. Такива ограничения не са налице и в приложената по делото индивидуална оценка на потребностите. Правният интерес от оспорване на индивидуален административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, без значение дали се излагат твърдения за незаконосъобразност на акта или за неговата нищожност и за която съдът е длъжен да следи служебно. Първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение