Определение № 10014 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2025 г.

ВАСВторо отделение20.10.2025 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 6535/18.07.2025 г., постановено по административно дело № 2830/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за ново произнасяне по молбата на Т. Н. Т. с вх. № 12872/30.06.2025 г. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т., против Определение № 6535/18.07.2025 г., постановено по административно дело № 2830/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности, дадени с Разпореждане № 3380/09.04.2025 г. по подадена частна жалба срещу Определение № 1997/28.02.2025 г. В частната жалба се съдържат доводи за нарушение на процедурата по връчване на книжа, както и за допуснати от съда процесуални нарушения. Моли определението да бъде отменено и се възстанови срока за внасяне на държавна такса по обжалване на Определение № 1997/28.02.2025 г., постановено по административно дело № 2830/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Ответната страна, Кмет на Район „Северен“ при Община Пловдив, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С Определение № 1997/28.02.2025 г., Административен съд – Пловдив е оставил без уважение искането на жалбоподателя Т. Н. Т. да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от заплащането на държавна такса. Подадената срещу това определение частна жалба е била оставена без движение с Разпореждане № 3380/09.04.2025 г. за отстраняване на нередовности, като на оспорващия е указано за необходимостта от внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд. Последвало е постановяване на Определение № 5600/20.06.2025 г., с което частната жалба срещу Определение № 1997/28.02.2025 г., е върната поради неотстраняване на нередовността в срок. С молба от 30.06.2025 г., Т. Н. Т. е поискал възстановяване на срока за внасяне на държавна такса от 30 лева, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, по която именно молба е постановено оспореното по настоящото дело определение. Предвид изложеното по-горе, съдът неправилно е определил и разгледал молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба срещу Определение № 1997/28.02.2025 г., по реда на чл. 161 АПК, която норма регламентира конкретна хипотеза, а именно произнасяне по искане за възстановяване на срок за обжалване, както и е озаглавена. В случая не се касае за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на определението, а се претендира възстановяване на изтекъл срок за изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовност на частната жалба срещу него, следователно е приложим редът по чл. 64 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, за да бъде възстановен такъв пропуснат срок, страната, която е поискала възстановяването му, следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тоест, между основанията по чл. 64, ал. 2 ГПК и тези по чл. 161, ал. 1 АПК са налице различия. В чл. 161, ал. 1 АПК като основание, подлежащо на преценка е посочено и "поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение". Разпоредбата на чл.64, ал. 2 ГПК изисква страната да не е могла да преодолее тези особени непредвидени обстоятелства, докато тази на чл. 161, ал. 1 АПК не съдържа това изрично изискване. Освен това, съгласно чл. 66, ал. 1 ГПК молбата задължително се разглежда в открито съдебно заседание, каквото изискване не е разписано в производството по чл. 161 АПК. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е постановил процесното определение по ненадлежния ред, без да проведе открито съдебно заседание с призоваване и изслушване на страните и поисканите от молителя двама свидетели, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за ново произнасяне по молбата на Т. Н. Т. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

9