Определение № 529 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 455/2009 г.

ВКСII гражданско отделение14.12.2009 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от Е. А. М. против определение от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 455 от 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Е. А. М. против определение от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение. Жалбоподателят поддържа, че освен искането за присъждане на разноски, съдът е следвало да разгледа и уважи и искането му за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 1980 лв., считано от 13.10.2006 г., поради което иска да се укаже на СГС да допълни определението от 3.04.2009 г. и относно присъждане на законната лихва. Ответникът по частната жалба „М” АД, гр. С. не е изразил становище по същата. Въззивното производство е приключило с решение № 48 от 21.03.2008 г., с което са уважени предявените от Е. А. М. искове по чл.344, ал.1, т1, т.2 и т.3 от КТ. С молба от 14.10.2008 г. ищецът е поискал допълване на решението чрез присъждане и на законната лихва върху обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, а в проведеното на 19.02.2009 г. е заявил и искане за присъждане на транспортни разходи. С определението от 3.04.2009 г. съдът е допълнил по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ решение № 48 от 21.03.2008 г. чрез присъждане на ищеца на направени разноски в размер на 80.00 лв., а сд решение № 63 от 3.04.2009 г. по гр.д. 1357/2007 г., поправено с решение от 5.08.2009 г., по реда на чл.193, ал.1 от ГПК /отм./ е допълнил решение № 48 от 21.03.2008 г. по делото като е осъдил „М” АД, гр. С. да заплати на Е. А. М. законната лихва върху сумата 1980 лв., дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, считано от 13.10.2006 г. до окончателното изплащане. При горните констатации следва, че съдът е уважил всички искания на ищеца така, както са направени, а следователно за последния липсва правен интерес от обжалване на постановените по реда на чл.193, ал.1 и чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ съдебни актове, поради което частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставено без разглеждане, а настоящото производство – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6