Определение № 8735 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. А., чрез процесуален представител, против определение № 1940 от 08.07.2026 г., постановено по адм. д. № 501/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с което е оставено без уважение искането й против допуснатото предварително изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1882-000070 от 12.06.2026 г., издадена от Началник група при ОДМВР – Русе, Първо РУ, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 м., като неоснователно. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита за неправилен изводът на съда, че твърдените вреди не произтичат от предварителното изпълнение, тъй като по този начин не се отчита действителната правна връзка между предварителното изпълнение и настъпването на неблагоприятните последици. Твърди, че предварителното изпълнение я лишава от възможността да използва собствения си автомобил за ежедневни нужди, ограничава упражняването на правото й на собственост и създава вреди, които не могат да бъдат напълно възстановени при евентуална последваща отмяна на заповедта. Счита, че съдът не е извършил конкретна индивидуализирана преценка за последиците. Излага съображения, че съдът не е направил преценка, че автомобилът е собственост на лице, различно от водача, чието поведение е послужило като основание за издаване на заповедта. В допълнение, намира за нарушен принципа за съразмерност, доколкото се засягат правата му до степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Претендира разноски. Ответникът - Началник група при ОДМВР – Русе, Първо РУ, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1882-000070 от 12.06.2026 г., издадена от Началник група при ОДМВР – Русе, Първо РУ, по отношение на В. И. А. е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че от страна на В. И. А. не са доказани настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-1882-000070 от 12.06.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказала значителна или трудно поправима вреда, която би понесла като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай частният жалбоподател е мотивирал възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че ще бъде затруднено изпълняването на ежедневните му нужди, но както е правилно е отбелязал първоинстанционният съд, същите не са конкретизирани и доказани. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Неоснователно в частната жалба се твърди, че съдът не е извършил конкретна индивидуализирана преценка за последиците. Жалбоподателката не е конкретизирала вреди и не е представила доказателства за такива, които биха настъпили от предварителното изпълнение, поради което съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че с прилагането на мярката е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Мярката разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна такава като генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,