Определение № 766 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1129/2024 г.

Подадена е молба от „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 226 от 23.01.2025 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 11 000 лв. Ответникът по молбата – „Ира-2020“ ЕООД, [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 25.02.2025 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства – уговарянето и заплащането по банков път на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответника по жалбата в размер на сумата 11 000 лв. се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 408721от 19.04.2024 г. и извършеното плащане по него на 17.05.2024 г. чрез банков превод до ОББ (онлайн банкиране) – референция [банкова сметка]. Не може да бъде споделен доводът на касатора за липса на сключен договор за правна защита поради неподписването му от доверителя. Действително, представеният с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие съдържа подпис единствено на адвокат М. Д., но не и на клиента „Хотелско мениджърска компания“. Наличието на такъв, обаче, се установява категорично от извършеното от страна на дружеството плащане на уговореното адвокатско възнаграждение – 11 000 лв. – в полза на адвокат М. Д., видно от приложеното платежно нареждане от 17.05.2024 г., в което, като основание за превода, е посочен именно договор за правна защита № 408721от 19.04.2024 г. Неоснователно е и възражението, че не е доказано реално постъпване на сумата за адвокатско възнаграждение по сметка на адвоката. Съгласно формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на Върховен касационен съд (определение № 303 от 15.07.2022 г. по ч. т. д. № 1398/2022 г. на II т. о., определение № 400 от 09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на I т. о. и определение № 70 от 30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на II г. о.), която настоящият състав споделя, банковият документ за задължаване сметката на страната-платец на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението, в случай че процесуалният представител не оспорва получаването на сумата. Посоченото разрешение е аргументирано с това, че: По отношение адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка, към която е приложим чл. 75, ал. 3 ЗЗД, са съответната страна-упълномощител и процесуалният ѝ представител-адвокат, а не противната по спора страна; С оглед предмета на производството по чл. 78 ГПК, процесуалният представител на страната, претендираща възмездяване на разноски, аналогично на потвърждаване факта на плащането в договора за правна помощ, когато последното не е уговорено по банков път, би могъл да заяви релевантно за процеса признание за заверяване сметката му със сумата, с която е задължена сметката на упълномощителя му, но според чл. 75, ал. 3 ЗЗД и простото му непротивопоставяне е достатъчно; Разпоредбата на чл. 75 ал. 3 ЗЗД е относима не към преценка за доказаност на плащането, а за определяне момента, към който се счита изпълнено задължението спрямо кредитора, с оглед обективно необходимото време за изпълнение на банковата операция. Следователно, доколкото в случая самият адвокат на ответника по касация твърди, че е получил адвокатското възнаграждение, представеното преводно нареждане съставлява достатъчно доказателство за плащането му. С оглед изложените съображения и предвид липсата на заявено от касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, същият следва да бъде присъден на ответника в пълен размер. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК