Определение № 10167 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Л. М. от гр. София против Определение № 33503/ 27.08.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №8466 / 2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Л. М. срещу Експертно решение № 92982 от 11.06.2026 г. на Национална експертна лекарска комисия по Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания и е прекратил производството по адм. д. № 8466/2026 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК във вр. чл. 236 АПК. Твърди, че неправилно в случая съдът е приел, че за него липсва правен интерес от оспорване на решението на НЕЛК, тъй като не бил преосвидетелстван във връзка с новото заболяване – [заличен текст]. Посочва, и че след подаването на жалбата е последвало произнасяне на ТЕЛК, което не било съобразено от административния орган и съответно преценено от първоинстанционния съд с оглед правния му интерес от търсената защита срещу незаконосъобразния административен акт. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия е подала писмено становище в срока по чл. 232 АПК. Поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава, а определението на административния съд като правилно, да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови процесното определение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното от В. Л. М. Експертно решение № 92982 от 11.06.2026 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания същият е диагностициран с ново заболяване - [заличен текст].. В диспозитива на експертното решение на НЕЛК съдът констатира, че е вписана категория „71-90 % ВСУ“, която не съответства на влязлото в сила пожизнено експертно решение на ТЕЛК, с което на жалбоподателя е призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в размер на 91 %. С молба от 23.07.2026 г. НЕЛК посочва по първоинстанционното дело, че Специализираният състав по вътрешни, белодробни и Сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, издал оспореното експертно решение, е допуснал техническа грешка в т.5.2. - за състояние преди експертизата и преди постановяването на процесното ЕР на НЕЛК и намира за правилно да бъде записано 91 % (деветдесет и един процента) трайно намалена работоспособност без чужда помощ за състояние преди експертизата, вземайки предвид влязло в сила ЕР на НЕЛК №90826/08.04.2024 г. на друг експертен състав - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания при НЕЛК. С молбата се представя официалното становище на Председателя на специализирания състав, постановил обжалваното ЕР на НЕЛК - д-р Ц. Ц., пулмолог. От правна страна АССГ достига до извод, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори решението на НЕЛК, защото според съдържанието му липсва произнасяне по същество, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК, като преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания на горестоящия административен орган за освидетелстване на лицето. Също така първоинстанционният административен съд се аргументира и с това, че правният интерес от оспорването следва да е налице към момента на подаване на жалбата, който в случая видно от доказателствата по делото се установява да не е бил налице. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК страната няма правен интерес от оспорване на административния акт, поради което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Определението е неправилно. Административното обжалване на ЕР на ТЕЛК и постановяването на мотивирано решение на НЕЛК са въведени от законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, тъй като предмет на оспорване пред съда е Решението на НЕЛК. В случая съгласно мотивите на оспореното определение съдът го е постановил на правно основание чл. 159, т. 4 АПК, според която разпоредба жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато "оспорващият няма правен интерес от оспорването". В конкретната хипотеза обстоятелствата свързани съответно с правните последици от акта - че той е благоприятен за жалбоподателя, както и, че не е налице произнасяне на спора по същество от НЕЛК, не могат да обосноват липсата на положителна процесуална предпоставка за оспорване на акта-правен интерес. Напротив, самият жалбоподател аргументира своето накърнено материално право с оспорения акт, като твърди, че НЕЛК няма право да дава указания на ТЕЛК при новото разглеждане на преписката, да се извърши преценка на старите му пожизнени увреждания. Това е въпрос по същество на спора и релевантните факти следва да бъдат обсъдени въз основа на доказателствата по делото, включително и да се съобразят обстоятелствата, настъпили след подаване на жалбата, в случая решение на ТЕЛК ЕР №91662/15.07.2026 г. и то в открито съдебно заседание. Наличието на правен интерес от оспорването се преценява не само към момента на подаване на жалбата, а и към момента на постановяване на съдебния акт. От делото е видно, че към момента на постановяване на съдебния акт – 27.08.2026 г. - е налице решение на ТЕЛК от 15.07.2026 г., като липсват данни, че същото е благоприятно за жалбоподателя. Напротив същият твърди, че не е в негов интерес (в този смисъл са постановени Определение №5884/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №3938/2020 г., Определение №4688 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. дело №2686/2022 г., Определение №12853 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. дело №11481/2025 г.). Ето защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на Експертно решение № 92982 от 11.06.2026 г. на Национална експертна лекарска комисия. При този изход на спора по искането за присъждане на разноски от страните следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение