Определение № 901 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Аеропак И.“ О., София, срещу определение № 2953 /21.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3151 /2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Аеропак И.“ О. срещу разпореждане на Софийски окръжен съд, с което е оставено без движение производството по делото и е указано на жалбоподателя – ищец в едноседмичен срок да представи доказателства за платена на СОС държавна такса. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.279 ГПК на обжалване подлежат два вида определения, респ. разпореждания – тези, които преграждат производството и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното разпореждане е по движение на делото и не е от вида на тези, които подлежат на самостоятелно обжалване. Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна по съображенията, които е изложил съставът на САС в обжалваното определение, които настоящият съдебен състав споделя и към които може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Към това и за пълнота може да се добави следното: Доводите на частния жалбоподател за наличие на основания по чл.280, ал.2 и ал.1 ГПК са неотносими към настоящото производство, в което обжалваното въззивно определение подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК (във всички случаи), тъй като прегражда производството и е постановено за първи път от въззивния съд, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане не е разгледана по същество (при този ред следва да бъдат установени основания по чл.280, ал.1 и /или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това доводите за наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК не следва да бъдат разглеждани. Относими към предмета на настоящото производство са единствено доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо, но не излага твърдения (доводи), които да обосноват такъв извод (доводите му се отнасят до първоинстанционното разпореждане) и настоящият състав не установява такива пороци на обжалваното определение. Обжалваното определение е валидно, тъй като е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Обжалваното определение е допустимо, тъй като не липсва положителна, нито е налице отрицателна процесуална предпоставка за постановяването му. Въззивният съд има правомощия да се произнесе по основателността на частна жалба само когато тя е допустима, а когато тя е недопустима – няма такива правомощия. Обжалваното определение е правилно, тъй като, както беше посочено първоинстанционното разпореждане не подлежи на въззивно обжалване по изложените от въззивния съд съображения – оставянето на производството по делото без движение поради нередовност на исковата молба и указването на ищеца да отстрани нередовността не е преграждащо, нито е предвидено самостоятелното му обжалване (в разпоредбата на чл.129 или в друга разпоредба на ГПК). (преграждащи са разпорежданията за връщане на исковата молба или жалба поради неотстраняване на нередовности и тяхното самостоятелно обжалване е предвидено и изрично с разпоредбите на чл.129, ал.3, чл.262, ал.2, т.2 и чл.286, ал.2 ГПК). Обжалваното определение е в съответствие с установената практика на ВКС – т.5 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по спорни въпроси на касационното производство. В настоящото производство на инстанционна проверка подлежи единствено законосъобразността на обжалваното въззивно определение. При извод, че то е законосъобразно, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд (СОС) са неотносими към законосъобразността на обжалваното въззивно определение на САС (те биха били относими при извод, че въззивното определение е незаконосъобразно и че въззивната частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество). Поради което тези доводи не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Само за пълнота следва да се добави, че с определение № 305 /14.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2001 /2002 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено друго определение на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Аеропак И.“ О. срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без движение производството по делото и са дадени указания за внасяне на държавна такса. В това определение на ВКС е разяснено на жалбоподателя „Аеропак И.“ О., че такива разпореждания на съда по чл.129, ал.2 ГП, с които се дават указания за отстраняване на нередовности, не подлежат на обжалване с частна жалба и причините за това. Настоящата частна жалба не е съобразена с това определение на ВКС. Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от настоящото производство няма право на такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът