Решение № 2356 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Г. И., чрез процесуален представител, срещу решение № 13639/18.04.2025г., постановено по адм. дело № 6854/2024г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 1116/05.07.2024 г. на началника на Национална служба „Охрана“ (НСО), с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“   на основание чл. 89, т. 5, т. 7, т. 10, предложение първо, т. 16, предложение първо и т. 20 във връзка с чл. 90, т. 6, чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 94, ал. 1, т. 3, чл. 116, ал. 1, т. 13 и чл. 118, ал. 1 от Закона за националната служба за охрана (ЗНСО) и е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски, за които представя списък. Ответникът - началникът на Национална служба „Охрана“ чрез своя пълномощник в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания съгласно чл. 209 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на З. Г. И. срещу заповед № 1116/05.07.2024 г. на началника на НСО, с която на основание чл. 89, т. 5, т. 7, т. 10, предложение първо, т. 16, предложение първо и т. 20 във връзка с чл. 90, т. 6, чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 94, ал. 1, т. 3, чл. 116, ал. 1, т. 13 и чл. 118, ал. 1 ЗНСО му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че касаторът е наказан за извършено нарушение на дължими норми за професионално поведение по чл. 89, т. 5, т. 7, т. 10, т. 16 и т. 20 ЗНСО, изразяващи се в това, че по време на изпълнение на служебните си задължения на 03.05.2024 г. старши сержант З. Г. И. е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в Националната служба за охрана, тъй като същият е осъществил действия в насока увреждане до степен невъзможност за употреба по предназначение на зачислените към сектор 05 на отдел 02 два служебни автомобила - МПС марка и модел „Шкода“ „Фабия“ с per. № [рег. номер] и МПC марка и модел „Хюндай“, „Теракан” с peг. № [рег. номер]. След обстоен анализ на доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че по отношение и на двата автомобила, предоставени за служебно ползване е упражнено неправомерно въздействие по описаните в оспорения акт време, начин и място и че това е сторено именно от старши сержант З. Г. И.. В решението съдът е споделил напълно заключението на административния орган в атакуваната заповед, че З. Г. И. е нарушил чл. 11, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в Националната служба за охрана, вменяваща му „при изпълнение на служебните си задължения служителите от НСО опазват повереното им имущество с грижата на добрия стопанин". Установено е от приложения по делото списък на служителите от сектор 05 на отдел 02, които са запознати със заповед № 2281/29.12.2021 г. на началника на НСО, като срещу подпис И. се е запознал на 13.03.2023 г. със заповедта за утвърждаване на Етичния кодекс на служителите в НСО. От представените доказателства по делото съдът е установил, че на 13.03.2023 г. И. се е запознал и със заповед № 972/26.02.2021 г., утвърждаваща „Основни правила за работа на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при осъществяването на дейността по охрана на обекти от сектори 01,02,03,04 и 05 на отдел 02” (основни правила). Съдът е посочил, че чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение последно от същите гласи: „Офицерите и сержантите от секторите 01, 02, 03, 04 и 05 на отдел 02 са длъжни да познават и спазват правилата и реда за съхранение, опазване и използване на зачисленото им оръжие и снаряжение, помощни средства, лични предпазни средства, средства за комуникация и друго вещево имущество“. Съдът е обосновал извод, че старши сержант З. Г. И. е осъществил деяния, с които умишлено е нарушил служебните си задължения и е причинил вреда на НСО, тъй като с действията си е увредил до степен невъзможност за употреба по предназначение на зачислените към сектор 05 на отдел 02 два служебни автомобила, което безспорно е в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение последно от Основните правила. Съдът е установил, че старши сержант З. Г. И. е запознат с утвърдената длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност на 11.02.2021г. Видно от същата на служителят е вменено задължение да спазва поведение, което не накърнява престижа на НСО. Съдът е споделил напълно доводите на ответника, че евентуално настъпване на ПТП с участието на процесните автомобили, особено при външен обход, би създало не само непосредствена опасност за живота и здравето на официални лица, служители и граждани, но би предизвикало и негативен обществен отзвук, който при всички случаи ще накърни авторитета на службата за охрана. Обосновал е извод, че правилно нарушението е квалифицирано като поведение, несъвместимо с правилата на обществения морал и извършване на действия, уронващи престижа на службата. Първоинстанционният съд в решението си е приел за правилен извода на административния орган, че се касае за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, т. 5, т. 7, т. 10, т. 16 и т. 20 ЗНСО, за което на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗНСО следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Обосновава извода си с това, че деянието, извършено от И. е със значителни вредни последици -причинени са имуществени щети, затруднена е дейността на службата предвид невъзможността да се ползва пълния капацитет на автопарка, създадени са предпоставки за настъпване на ПТП. Съдът е посочил, че с действията си служителят не само е поставил под реална заплаха живота и здравето на свои колеги, на лица, включени в състава на представителни органи на държавата и на техни гости (предвид особеното място, където е извършено деянието -„Комплекс Бояна - МС“), но е създал и предпоставки за увреждане имиджа както на структурата, в която работи, така и този на страната ни. Съдът е подчертал, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Установено е, че се касае не просто за пропуск или небрежност при изпълнение на задълженията, а за умишлено деяние, целящо увреждане. Съдът е приел, че предвид спецификата на заеманата длъжност и мястото и на изпълнение безупречното поведение на служителите на НСО е абсолютно задължително и всяко отклонение от установените правила следва да бъде строго наказвано. За да отхвърли жалбата срещу оспорената пред него заповед, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на заповедта, спазена е предвидената в ЗНСО процедура по налагане на дисциплинарно наказание. От доказателствата по делото административният съд е установил, че дисциплинарното нарушение, вменено на касатора е доказано от субективна страна - служителят е запознат с длъжностната характеристика, в която са посочени норми на служебно поведение. Тези норми са отнесени към разпоредбите на ЗНСО, Етичен кодекс и други нормативни актове, като посочените служебни задължения не допускат нарушаването им, поради което дисциплинарно наказващият орган правилно е приложил материалният закон. Касационната жалба е неоснователна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд съответства на материалния закон. От събраните доказателства по делото безспорно е установено, че на 03.05.2024 г. старши сержант З. Г. И. е бил на наряд в обект „Комплекс Бояна – МС“, видно от заповед № Н-1631 от 02.05.2024 г. на началника на сектор 05 на отдел 02 на НСО. От показанията на разпитаните свидетели по делото, посоченото в докладните записки за установена повреда на автомобили, сведенията от служителите С., Д., Й. и Б. И., тези на останалите им колеги, както и приложените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че при изпълнение на служебните си задължения старши сержант З. Г. И. е увредил умишлено служебния автомобил - МПС марка и модел „Шкода“ „Фабия“ с per. № [рег. номер]. Дисциплинарното нарушение е доказано и от субективна страна – служителят е запознат със длъжностната характеристика, в която са посочени норми на служебно поведение. Вменените в длъжностната характеристика, отнесени към разпоредби на ЗНСО, Етичен кодекс и други нормативни актове служебни задължения не допускат нарушаването им. В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспорваната заповед. При издаване на административния акт е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание: служебната проверка започва със заповед peг. № 710 от 10.05.2024 г. на полк. Б. В., изпълняващ функцията „началник на НСО“. Определен е състав на комисията и задачи на проверката. И. е участвал в производството, като същият на два пъти е дал писмени обяснения - веднъж на 16.05.2024 г., документирано с протокол рег.№ В-3690 и след като се е запознал с доклада на комисията за извършена служебна проверка. Проверката е завършила с доклад от 05.07.2024 г., в който е извършен анализ на събраните доказателства и е направен извод за извършване на нарушение. В законния срок по чл. 88 ЗНСО е издадена заповедта за налагане на наказанието и както се посочи по-горе при изпълнение на изискването на чл. 93, ал. 1 ЗНСО. Ето защо доводите на касатора за неправилност на съдебното решение като материално и процесуално незаконсъобразно и необосновано са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана поради самия факт на неизпълнение на служебните задължения и на неспазване на етичните правила. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест евро цента). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение