Определение № 8276 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на временно преназначения на длъжността (ВПД) директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен, подадена чрез процесуалния му представител срещу Определение № 22097 от 02.06.2026 г. по адм. д. № 6597/2026 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ обективирана в Заповед рег. № 316з-2092 от 08.05.2026 г., издадена ВПД директор на ОДМВР – Плевен. В частната жалба са изложени твърдения, че определението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна жалба, подадена от адв.Л. Маринов, без да е налице упълномощаване на последния да представлява лицето Н. С., гражданин на Индия, във връзка с производството по издаване на процесната ПАМ. На следващо място се твърди, че определението на съда е и неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Иска се определението да бъде отменено. Ответникът Н. С., гражданин на Индия, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Към отговора е представено пълномощно, по силата на което адвокатите М. Минков и Л. Маринов от Адвокатска колегия – Плевен, са упълномощени да осъществяват процесуално представителство, защита и съдействие на Н. С., пред всички български власти, административни органи и съдилища, включително пред Върховния административен съд (ВАС) и АССГ. Приложена е и декларация, с която Н. С. потвърждава изцяло и безусловно всички извършени до момента правни и процесуални действия, извършени от негово име и за негова сметка от адв. Л. Маринов. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отменил разпореждане, с което е допуснатото предварително изпълнение на ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на Н. С., гражданин на Индия, обективирана в Заповед рег. № 316з-2092 от 08.05.2026 г., издадена ВПД директор на ОДМВР – Плевен., на основание чл.60, ал.1 АПК, тъй като е налице реална опасност лицето да се укрие. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в разпореждането не са изложени достатъчно фактически и правни основания за допуснатото предварително изпълнение, както и че такива всъщност не са налице. С тези мотиви е отменил разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, с която е приложена процесната ПАМ. По допустимостта на оспореното определение: Неоснователни са изложените в частната жалба твърдения за недопустимост на съдебния акт. Към отговора на частната жалба са приложени: 1. пълномощно, по силата на което адвокатите М. Минков и Л. Маринов от Адвокатска колегия – Плевен, са упълномощени да осъществяват процесуално представителство, защита и съдействие на Н. С., пред всички български власти, административни органи и съдилища, включително пред Върховния административен съд и АССГ; 2. декларация, с която Н. С. потвърждава изцяло и безусловно всички извършени до момента правни и процесуални действия, извършени от негово име и за негова сметка от адв. Л. Маринов. Дори да се приеме, че жалбата пред първоинстанциония съд е била нередовна, поради липса на надлежно упълномощаване на адв. Маринов(който довод не се споделя от настоящия съдебен състав), то с приложените в настоящото производство писмени доказателства тази нередовност следва да се приеме за отстранена, предвид извършеното изрично потвърждаване на всички извършени до момента процесуални действия от страна на адвоката. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема оспореното определение за допустимо. По правилността на оспореното определение: Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и въз основа на нея правилно е приложил закона. Административният орган изрично е разпоредил предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл. 60 АПК. Това налага издаване на изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение и посочване на конкретната хипотеза от чл. 60, ал. 1 от АПК, която е налице. Текстът в заповедта относно допускане на предварителното изпълнение не съдържа конкретни фактически и правни мотиви за приложение на разпоредбата. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК са уредени няколко хипотези при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на акта, когато това се налага за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В настоящия случай, спорното разпореждане е издадено след немотивирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително поради съществуваща опасност лицето да се укрие. Обществените отношения, свързани с регулиране на миграцията, предполагат защита в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). В заповедта не става ясно коя от всички възможни хипотези на чл. 60, ал.1 АПК административният орган е приел, че е налице в случая. На следващо място не е посочил защо приема, че е налице опасност лицето да се укрие. Липсват изложени в акта конкретни фактически установявания от страна на административния орган, които да обосноват подобен извод. Както правилно е приел и АССГ такива фактически установявания не могат да бъдат извлечени и от приложените към административната преписка докладни записки и писма, тъй като мотивите, които се излагат там касаят необходимостта от прилагането на процесната ПАМ, но не и необходимостта от предварителното изпълнение на заповедта за прилагането й. При допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено. В случая е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. 3а да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни конкретни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определението – валидно, допустимо и правилно. Предвид изложеното оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По разноските: Предвид крайния изход на настоящия правен спор и на основание чл. 143, ал.1 АПК искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателно, с оглед на което юридическото лице, към чиято структура принадлежи издателят на акта и частен жалбоподател в настоящото производство, ОДМВР- Плевен, следва да бъде осъдено да заплати на Н. С. съдебни разноски в размер на 1000 евро (платено адвокатско възнаграждение), за които са представени доказателства по делото. Така мотивиран и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,