Определение № 56 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7364/2014 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 121108 от 20.10.2014 г. на Донна Т. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6843 от 16.10.2013 г. по гр.д. № 9125/2013 г. по описа на Софийски градски съд, IV –г състав, с което е потвърдено решение № II - 70-323 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 14833/2012 г. по описа на Софийски районен съд, II ГК, 70 състав, за отхвърляне на предявения от молителя иск срещу [фирма], с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове, поради несъответствие с действителното правно положение, дължащо се на изрично и изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК причини. В конкретния случай молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност на чл. 303 и следващите ГПК, тъй като същата не съдържа изложение на основанията за отмяна по чл. 306, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за привеждане на молбата за отмяна в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, с указания за молителя да посочи точно и мотивирано основанията за отмяна, след което препис от тях се връчи на насрещната страна и делото да се изпрати отново на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.