Определение № 62 от 18.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 473/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. М. П., представляван от адв.М. Г., за отмяна на решение № ІІ-65-33/13.03.2012 г., постановено по гр.д. №56769/2009 г. на Софийски районен съд и потвърждаващото го въззивно решение от 15.02.2013 г. по възз.гр.д. № 6555/2012 г. на Софийски градски съд, с които са отхвърлени исковете на молителя срещу Министерство на вътрешните работи за сумите 17 950 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за периода 18.12.2006 г. – 15.07.2009 г. и 800 лв. – неизплатено вещево доволствие за 2007 г. и 2008 г. Твърди се, че е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като с молбата се представят - влязлото в сила на 18.09.2019г. решение №186/07.06.2017 г. по пр.№84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, решение №5989/24.10.2017 г. по адм.д. № 8167/2017 г. на Административен съд София – град и решение № 12411/ 18.09.2019 г. по адм.д.№725/2018 г. на ВАС на РБ. Ответната страна – Министерство на вътрешните работи – в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима и следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Преценката дали сочените от молителя факти и представените доказателства са „нови” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и от значение ли са за спора между страните, следва да се направи в производството по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение