Определение № 60386 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3085/30.08.2021 г. от Х. А. С. К. срещу определение № 184 от 13.08.2017 г. постановено по ч.гр.дело № 309/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2421 от 28.07.2021 г., подадена от същата страна за освобождаването й от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., дължима по частна касационна жалба вх. № 1814 от 02.07.2021 г. срещу определение № 78 от 14.06.2021 г. по гр. дело № 309/2021 г. на същия съд. Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима за подадената от нея частна жалба, тъй като независимо от представената декларация за имуществено състояние, според която жалбоподателката не притежава никакво недвижимо имущество, живее сама, няма семейство, безработна е от 2009 г., но е в добро здравословно състояние, е приел, че това само по себе си не може да обуслови освобождаването й от внасяне на дължимата държавна такса, която е в нисък размер. Приел е, че същата е в работоспособна възраст и е в състояние да реализира трудови доходи предвид декларираната от нея липса на здравословни проблеми. Посочил е, че в производството по делото до настоящия момент, жалбоподателката е заплащала дължимите държавни такси. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателката Х. А. С. К. за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителката е в работоспособна възраст, без да има данни за влошено здравословно състояние в степен, препятстваща го да реализира доходи от труд - няма доказателства да е инвалидизирана, а в представената декларация във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е определила сама здравословното си състояние - здрава, поради което внасянето на държавна такса за производството по частната касационна жалба е в рамките на финансовите й възможности. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,