Определение № 693 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 5723 от 9.12.2024 год. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 312 от 24.07.2023 год. по в. гр. д. № 421/2023 год. на Плевенския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба от С. Х. Б., чрез адв. Вр. Ч.. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК на ответниците по жалбата А. М. Д. и С. М. Д. са им присъдени разноски за защитата им в касационното производство, като касаторът С. Х. Б. е осъден да им заплати общо сумата в размер на 1 200 лв. По електронната поща на ВКС с вх. № 21643 от 12.12.2024 год. е постъпила частна жалба от А. М. Д. и С. М. Д., чрез адв. А. К.-З. от ПлАК, срещу горното определение на ВКС в частта му за разноските. Изложени са съображения относно начина на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по представените два договора за правна помощ и съдействие – по единият, платеното възнаграждение от С. Д. е по банков път, по другият - плащането от А. Д. е в брой, за което е направена корекция, потвърдена с подписа на пълномощника. По своята същност подадената жалба представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението на ВКС по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. Иска се присъждане допълнително на сума в размер на 1 200 лв., уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от ответника А. Д.. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който с представения отговор вх. № 1351 от 23.01.2025 год. е заявил възраженията си срещу основателността на искането. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като разгледа подадената молба въз основа доводите на страните намира следното: А. М. Д. и С. М. Д., настоящи молители, са ответници по подадената от С. Х. Б. касационна жалба срещу въззивното решение. В представения от тях общ отговор те са поискали присъждане на направените разноски, като са приложили доказателства – сключени два договора за правна защита и съдействие и едно платежно нареждане, които са обсъдени в определението по чл. 288 ГПК и касационният съд е присъдил общо на двамата сумата 1 200 лв., платено адвокатско възнаграждение съгласно уговорения начин на плащане – по сметка. Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. С оглед приетото в установената съдебна практика следва да се приеме, че такъв е инкорпориран в представения отговор на касационната жалба – претендирани са разноски за адвокатски хонорар от двамата в размер на 1 200 лв. за всеки от тях. Поради това искането по чл. 248 ГПК за изменение на определението е процесуално допустимо /чл. 80, изр. 2 ГПК, в контекста на т. 9 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/. Макар и процесуално допустима, молбата е неоснователна. Представеното с нея копие от договор за правна защита и съдействие между А. Д. и адв. К.-З. не представлява удостоверяване на различен уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение от този, установен с приложения към писмения отговор договор. В определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на касационния съд е приел, че уговореният начин на плащане на възнаграждението и по двата договора е по сметка, като липсва основание за друг извод въз основа на същите доказателства. Доводът, че възнаграждението по договора, сключен с А. Д., е платено в брой, не се установява от писмения документ, съдържащ други уговорки. От съдържанието му не може да се направи и извод за промяна на уговорения между страните по този договор начин на плащане, нито за поправка в него относно начина на плащане – в брой, както и че е налице плащане на възнаграждение от 1 200 лв. Поради това молбата за изменение на присъдените разноски като неоснователна следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение