Определение № 273 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6419/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от И. З. С. от [населено място] за отмяна на решение № 168/17.04.2013 г., постановено от Врачански окръжен съд по гр.д. № 133/2013 г, с което е отменено изцяло решение № 948/19.12.2012 г, постановено по гр.дело № 3124/2012 г на Врачански районен съд и е признато за установено по отношение на нея, че И. Г. Г. е собственик на недвижим имот: гараж в [населено място] на [улица], със застроена площ от 18 кв.м, представляващ имот с идентификатор 12259.1014.28.2 по кадастралната карта на [населено място] като И. З. С. е осъдена да предаде на ищцата собствеността и владението на този имот, както и да й заплати на основание чл.73 от ЗС обезщетение за пропуснати ползи в периода 11.7.2009 г-11.7.2011 г в размер на 914, 43 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 960 лв искът е отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, приема следното: В подадената на 4.7.2013 г г. от И. З. С. молба за отмяна се поддържа, че след постановяване на влязлото в сила като необжалваемо въззивно решение е открито ново писмено доказателство-заповед за отчуждаване № 34 от 5.1.1984 г на председателя на ОбНС-В., което е от съществено значение за решаване на делото.Доказателството е съществувало към момента на разглеждането му, но страната въпреки проявената дължима грижа, не е могла да се снабди с него. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК от лице, което е било страна в производството.С оглед изложените в нея твърдения, настоящият състав приема, че същата следва да бъде допусната до разглеждане като подадена в срок от надлежно легитимирана страна, която е взела участие в процеса. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение