Определение № 2120 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3573/2024 г.

С разпореждане № 29/04.02.2025 година производството по делото е оставено без движение като на молителя Г. В. В. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да посочи на кое точно съдебно решение иска отмяна-на въззивното решение № 393/24.07.2023 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 796/2022 година или поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение № 871/10.06.2022 година на Районен съд Плевен, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 5046/2021 година, като в първия случай да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като изрично е указано, че ако не направи това в определения срок молбата му ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. За да даде горните указания съдът е приел, че производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 20 045/17.07.2024 година, подадена от Г. В. В. за отмяна на решение № 871/10.06.2022 година на Районен съд Плевен, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 5046/2021 година. Това решение обаче е било предмет на въззивно обжалване като е потвърдено с решение № 393/24.07.2023 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 796/2022 година, което пък не е допуснато до касационно обжалване-определение № 2943/12.06.2024 година, постановено по гр. д. № 5023/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В мотивите на т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК изрично е посочено, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, ще подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Това се отнася и до останалите случаи на отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, тъй като с искането за отмяна страната цели да се освободи от обвързващата сила и последиците на влязлото в сила съдебно решение, а в случаите на инстанционен контрол с тази сила и последици се пораждат от въззивните решения. При инстанционният контрол въззивната инстанция е тази пред която трябва да бъдат релевирани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения и тя трябва да предприеме действия за отстраняването на същите. При наличието на влязло в сила въззивно решение, с което е разрешен спора, не може да бъде искана, съответно допускана отмяна само на първоинстанционното решение, тъй като по този начин не би била постигната целта на отмяната. Съобщението до молителя за тези указания е върнато като невръчено с отбелязването, че същият е починал на 11.01.2025 година. Поради това указанията са съобщени на неговите законни наследници, а именно А. С. В., П. Г. В., В. Г. В. и А. Г. В., съответно на 07.03.2025 година, на 28.02.2025 година, на 07.03.2025 година и на 05.03.2025 година. В едноседмичния срок, считано от датата на връчването, а и до настоящия момент, нито един от тях не е отстранил горепосочените нередовности на подадената от наследодателя им молба за отмяна. Поради това същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение