Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г.

Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., представляван от адв. Я. Я., срещу въззивно решение № 17344/10.10.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 3225/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от работника искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ и е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответното дружество - работодател [фирма] - [населено място], в установения от закона срок, не е представило писмен отговор и не е изразило становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима. С Определение № 457/02.04.2015 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение. По поставения правен въпрос, с решение № 559/09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, е прието, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие, без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен, и друг писмен акт /заповед/ за прекратяване на трудовото правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение / в с. см. са и постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г., III г. о. на ВКС, решение № 416/03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013 г. IV г. о. на ВКС, решение № 664/15.11.2010 г. по гр. дело № 192/2009 г. IV г. о. на ВКС, решение № 664/30.11.2010 г. по гр. дело № 1896/2009 г. III г. о. на ВКС и др./. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения: За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете на работника за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че липсва предмет на трудовия спор. Конкретно е посочено, че заповед за уволнение с дата 12.08.2010 г. не е издадена, а е налице само 30 - дневно предизвестие, отправено от работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, получено от работника на 12.08.2010 г. С тези мотиви е прието, че трудовият спор не е имал предмет, тъй според съда "по аргумент от чл. 344 КТ следва да е налице заповед за уволнение, а представеното предизвестие не е същинска заповед за прекратяване на трудовото правоотношение". Решението на първата инстанция е обезсилено в хипотезата на чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството по делото прекратено. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие със закона и при нарушение на процесуалните правила. Вместо да разгледа по същество трудовия спор, като подложи на преценка законността на оспореното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, въззивната инстанция е счела, че след като липсва издадена нарочна заповед за уволнение, то делото "няма предмет". Както се посочи по-горе, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен друг писмен акт - заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - той има само констативен характер и не променя моментът, към който, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, се счита, че трудовоправната връзка е прекратена и към който следва да се преценява законосъобразно ли е упражнено потестативното право на работодателя да уволни работника или служителя на конкретното основание. Тъй като въззивният съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и не е изложил мотиви по съществото на трудовия спор, въззивното решение следва да се касира като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Делото следва да се върне на СГС за ново разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските, направени за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение