Определение № 6907 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Я. И. и Д. А. И., чрез адв. Вълчева като процесуален представител, срещу протоколно определение № 1663 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 749/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата им против разрешение за строеж № 188/13.06.2024 г. на главния архитект на община Плевен и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите считат, че са заинтересовани лица в производството по издаване на разрешението за строеж съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в качеството им на съсобственици на поземления имот поради предвиждането изцяло на нов строеж, комбиниран с надстрояване на жилищната сграда. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответниците - главният архитект на община Плевен, чрез пълномощника си юрк. Стойчев и Е. Х. Д., чрез пълномощника си адв. Донкова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на частната жалба и претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Я. И. и Д. А. И. срещу разрешение за строеж № 188/13.06.2024 г. на главния архитект на община Плевен, издадено на основание чл. 140, чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 152, ал. 1, чл. 153 от ал. 2 до ал. 11 и чл. 50, т. 1, б. "б" ЗУТ, за строеж: "Преустройство на таванско помещение на жилищна сграда с идентификатор 56722.660.175.1 – пета категория в ПИ с идентификатор 56722.660.175, УПИ II, кв. 243а по плана на гр. Плевен, с възложител Е. Х. Д.. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата, съдът приема, че частните жалбоподатели са извън кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като разрешеното строителство не представлява надстрояване, а реконструкция на покрива и надграждане на съществуващия надзид, като не се променя предназначението и функционалността на подпокривното пространство, както и не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект, поради което не са активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж като урежда няколко отделни хипотези. В случая не се установява частните жалбоподатели да притежават вещни права върху жилищната сграда – предмет на оспорения разрешителен акт. Те са съсобственици на имота, в който е изградена, както и притежават вещни права в съседна сграда в същия имот, изпълнена на 2 м отстояние от сградата на заявителя в административното производство. Собствениците на имота и носителите на ограничени вещни права в него се явяват заинтересовани лица само съгласно разпоредбата на чл. 149, ал 2, т. 1 ЗУТ – в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж. От съда е кредитирано заключението на вещото лице арх. Л., в което се констатира, че предвидените с разрешението за строеж и в одобрения проект строителни работи не представляват "надстройка" на съществуващата сграда с цел обособяване на нови обекти или разширяване на съществуващи помещения. Вещото лице установява, че разрешеното преустройство на таванското помещение съставлява реконструкция на покрива и преизграждане на съществуващия надзид, като се използват хоризонтални и вертикални пояси с увеличена височина до 1,50 м по одобрения инвестиционен проект. Същевременно не се променя предназначението на подпокривното пространство и не се предвижда изграждането на нов самостоятелен обект в сградата. Използването му за други жилищни или обслужващи нужди е невъзможно поради липсата на осигурен функционален вертикален достъп до него. Предвижда се извършване на подмяна на покрив в рамките на предвиденото от закона, като не се създава нов обект. Т. е. разрешението за строеж не се отнася за нов строеж, надстрояване или пристрояване на заварен строеж. Следователно, частните жалбоподатели нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и съответно не са активно легитимирани да оспорят разрешението за строеж. Не са налице и останалите хипотези по чл. 149, т. 2 – 4 ЗУТ. Жалбоподателите не са носители на ограничени вещни права по отношение на сградата - предмет на строителното разрешение, нито са носители на ограничени вещни права на преустройвания обект, като сградата не е в режим на етажна собственост, нито попада в курортна, респ. вилна зона. В този случай като собственици на съседна сграда, намираща се в съсобствен имот, те не се явяват заинтересовани лица в административното производство, поради което за тях не възниква правна възможност да обжалват разрешението за преустройство на сграда, в която не притежават права. Липсата на качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изключва правния им интерес от обжалване и съставлява пречка за разглеждане на спора по същество. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената жалба е законосъобразен. Наведените в частната жалба доводи са свързани с целесъобразността на разрешението, а не с допустимостта на оспорването срещу него, поради което не следва да бъдат разглеждани от съда. Те са ирелевантни за предмета на правния спор. В допълнение следва да се посочи, че засенчване на първия и втория етаж на сградата, за която жалбоподателите доказват вещни права, съществува и в момента предвид установеното по-малко от изискуемото между двете постройки разстояние. Определението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, Е. И. и Д. И. следва да бъдат осъдени да заплатят такива, както следва: на община Плевен в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и на Е. Д. в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,