Определение № 188 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2016 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по искане на касатора Ц. И. А. от [населено място], направено с подадената от пълномощника му адв. Т. Б. касационна жалба, за спиране на изпълнението на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, Х с-в, № 378 от 29.02.2016г. по в.гр.д. № 2341/2015г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, І ГО, 20 с-в, № 2539 от 17.04.2015г. по гр.д. № 3078/2014г. в отхвърлената част на иска за сумата 4000 лв., с въззивното решение са присъдени още 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Ц. И. А. е осъден да заплати на И. В. И. - Сомова на основание чл. 45 ЗЗД сумата 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд намира, че молбата е процесуално допустима и основателна по следните съображения: Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълнението им, но съдът по искане на страната може да спре изпълнението при условията на ал. 2 на същата разпоредба. В случая са налице изискванията на чл. 282 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. И. А. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК спирането на изпълнението е предпоставено от представяне на обезпечение, което по решенията за парични вземания е в размер на присъдената сума. Видно от представената вносна бележка молителят е внесъл на 19.04.2016г. по сметката за обезпечения на ВКС сумата 8 000лв. Следователно налице са законовите предпоставки за спиране на изпълнението. Предвид горното и на основание чл. 282 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение