Определение № 12280 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. П., представляван от адв. Пакулева, срещу определение №1336/08.10.2024 г. по адм. дело № 345/ 2024 г. на Административен съд – Смолян, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 360/ 26.07.2024г., издадена от кмета на община Чепеларе. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да използва жилището си. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответникът – кмет на община Чепеларе оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Претендира и направените разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството по адм. дело № 345/ 2024 г. на Административен съд – Смолян е образувано по жалба на М. П. срещу заповед № 360/26.07.2024 г. на кмета на община Чепеларе, с която на основание чл.224а, ал. 5 ЗУТ е спряно изпълнението на незаконен строеж: „надстройка, пристройка и стълбище към масивна сграда и външно стълбище и ограда“, находящ се в североизточната и в източната част на имот с пл. № 284, за който е отреден УПИ IX- 284, кв. 33 по плана на [населено място], община Чепеларе и е забранен достъпът до строежа. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Искането е разгледано от съдебния състав, който след анализ на фактите и правната уредба приема, че разпоредбата на чл. 217, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ не допуска спиране на предварителното изпълнение на заповеди с характера на оспорената от съда. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, оставя без разглеждане искането за спиране. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 360/26.07.2024 г. на кмета на община Чепеларе, с която е спряно изпълнението на незаконен строеж и е забранен достъпът до него, е недопустимо. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, поради което подадената срещу заповедта жалба не спира изпълнението съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ, т.е. законът допуска предварително изпълнение на административния акт. В тази хипотеза предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда, освен ако законът не съдържа забрана за това (чл. 166, ал. 4 АПК). В случая специалната норма на чл. 217, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ изрично отрича възможността за съдебен контрол и спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедите за спиране и забрана на достъпа до незаконни строежи. Следователно, както административният съд правилно приема, спирането от съда на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, е недопустимо съгласно изключението, посочено в чл. 217, ал. 2, пр. 2 ЗУТ, което препятства разглеждането на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по същество. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и оставя без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 360/ 26.07.2024г. на кмета на община Чепеларе, съставът на административния съд, постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона, който следва да бъде оставен в сила. Доводите на частния жалбоподател, свързани с правното основание за издаване на обжалваната заповед, са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на настоящото производство (представеният на л. 13 договор за правна защита и съдействие е всъщност бланка за такъв договор и не установява действително заплатено адвокатско възнаграждение) съдът намира, че разноски на ответната страна не следва да бъдат присъдени въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,