Определение № 216 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1483/2020 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба за определяне срок при бавност от М. Ш.. Той подал искова молба на 04.04.2014 г., образувана в гражданско дело № 18166/14 г. по описа на Софийски районен съд. Същата е оставена без движение с разпореждане от 22.04.2014 г. С три последващи разпореждания съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С определение от 08.07.2014 г. исковата молба е върната и производството е прекратено поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба. С определение от 16.10.2014 г. районният съд е освободил ищецът от заплащане на държавни такси и разноски по делото. От същата дата е постановено и определение, с което е отказано възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. С определение № 24663/01.12.2014 г. състав на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 18734/2014 г. е потвърдил определенията на първостепенния съд, с които съответно е върната исковата молба на М. Ш. и е отказано възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. Това въззивно определение, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато до касационно обжалване, с определение № 112/16.02.2015 г., от състав на ВКС, трето гражданско отделение, по ч.гр.д. № 593/2015 г. В същото са дадени указания на Софийски районен съд да се произнесе по компетентност по направено отново искане по чл. 64, ал. 2 ГПК, съдържащо се в изложението към частната касационна жалба, което е за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба. С определение от 20.02.2015 г. първостепенният съд е оставил без уважение същото, въпреки, че е трябвало е да го остави изобщо без разглеждане като недопустимо, защото вече се е произнесъл по идентично с акт, влязъл в сила. Указанието на ВКС е, че по искането е компетентен да се произнесе СРС, не и че то трябва да бъде разгледано по същество. Определението е потвърдено от състав на Софийски градски съд с определение № 10831 по частно гр.д. № 3669/2015 г. С последваща пространна молба, М. Ш. е поискал от СГС да допусне събиране на доказателства, като подробно, за пореден път, е изложил свои съображения по основателността на иска му. Съдията-докладчик по въззивното частно дело, с разпореждане от 15.06.2020 г. е изяснил на страната, че производството е приключило, постановен е окончателен съдебен акт, недопустимо е да се събират нови доказателства и чрез тях да се иска препроизнясене от съда, което на практика означава и ревизиране на влезли в сила определения за прекратяване на производството по делото. С молбата, образувана пред ВКС, наименована от М. Ш., като такава за определяне на срок при бавност, се излагат за пореден път искания за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба и въз основа на това отмяна на определението за прекратяване на исковото производство, пространно се преповтарят твърденията за предявените от него искове и противоправното поведение на ответника, а още и за неправилност на всички постановени от първинстанционния и въззивния съд актове, включително отказите да се възстанови срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. В съдържанието се цитира разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ГПК и е изложено твърдение за „установено ефективно бездействие за период от 4 години, 9 месеца и 12 дни, считано от 19.03.2015 г. – датата на образуване на ч.гр.д. № 3669/ 2015 г. на СГС“. Съдията – докладчик по ч.гр.д. № 3669/2015 г. по описа на СГС е изразил становище, че няма допусната забава в действията на съда по въззивното частно дело. Настоящият съд намира, че молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна. Не е ясно в какво се изразява бездействието на въззивния съд, а и такова не се установява. Напротив, има произнасяне по частната жалба още на 18.05.2015 г., вкл. и по направеното след това искане, което от своя страна няма никаква правна опора в действащото законодателство. Следва да се посочи, че и настоящата молба е пореден опит на страната да бъде отменено вече влязлото в сила определение за прекратяване на производството по делото, като се излагат взаимно изключващи се искания и твърдения и съображения, нямащи никакво отношение към производството по чл.255 ГПК. В тази връзка на страната следва да бъде указано, че производството по гр.д. № 18166/2014 г. на СРС е окончателно приключило, като ищецът трябва да съобрази поведението си с влезлите в сила съдебни актове, да преустанови недопустимите си искания, като упражнява добросъвестно предоставените му процесуални права, както повелява чл. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът