Определение № 6247 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В.- К. гражданка на Израел, срещу определение № 9619 от 19.03.2025г., постановено по административно дело № 2895/2025г. по описа на Административен съд-София-град, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК производството по делото е прекратено, а жалбата, подадена от чужденката срещу отказ № 5364р-2223 от 28.01.2025г. на заместник-директора на дирекция „Миграция“ в МВР е върната. С частната жалба жалбоподателката навежда доводи за неправилност на оспореното определение и твърди, че не е била уведомена за издадения отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ съобразно правилата на АПК. Претендира за отмяната на обжалваното определение. Ответникът- заместник- директор на дирекция „Миграция“ в МВР не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. За да постанови оспореното определение, Административен съд – София-град е приел, че жалбоподателката М.-В. е уведомена за оспорения отказ лично на 06.02.2024 г. Поради това е приел, че подадената на 13.03.2025г. жалба е подадена след изтичането на срока за това, поради което е просрочена. Определението е неправилно. Административното производство е започнало по заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ за чужденката М. В.- К., подадено от работодателя „Селави ком“ ООД. В административното производство дружеството-работодател е представлявано от адв. Д. А. Христев съобразно пълномощно на л.79. Чужденката не е участвала в административното производство- лично или чрез представител. Съобразно направеното отбелязване, постановеният от заместник-директора на дирекция „Миграция“ отказ с рег.№ 5364р-2223 от 28.01.2025г., е връчен лично на адв. Христев на 06.02.2025г. По преписката липсват данни чужденката да е уведомена по какъвто и да е начин за постановения отказ. При така установените факти, съдът е направил напълно необоснован извод, че отказът е връчен лично на жалбоподателката на 06.02.2025г. На тази дата постановеният административен акт е връчен на адв. Христев в качеството му на пълномощник на дружеството- работодател, което е подало и заявлението по чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ. По преписката липсват доказателства чужденката да е упълномощавала адв.Христев да я представлява в производството. Според предвиденото в чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ административното производство по издаване на разрешение за постоянно пребиваване и работа тип " Синя карта на ЕС" може да бъде инициирано не само от чужденеца, но и от работодателя му - лично или чрез упълномощено от него лице. Независимо от обстоятелството по чие заявление е започнало производството - на работодателя или на чужденеца, според чл.33к, ал.22 от ЗЧРБ за решенията, взети въз основа на заявлението се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс както работодателят, така и чужденецът. В преписката няма данни чужденката М. В.-К. да е упълномощавала адв. Христев да я представлява в административното производство съобразно чл.18 от АПК. Поради това не може да се приеме, че с връчването на посочения адвокат, постановеният отказ е съобщен и на нея съобразно правилата на АПК. Обстоятелството, че този адвокат е упълномощен от чужденката да я представлява във връзка с обжалването на постановения отказ, не променя по никакъв начин този извод. Ето защо, след като чужденката не е била уведомена за решението на заместник-директора на дирекция „Миграция“ по реда на чл.18а от АПК. По тези съображения съдът намира, че след като оспореният отказ не е бил редовно връчен на чужденката, за нея не е започнал да тече и срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на административните актове по съдебен ред, респ. този срок не е бил изтекъл към момента на подаване на жалбата пред Административен съд- София- град и оспорването не може да бъде просрочено. Като е приел обратното, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение