Определение № 335 от 28.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 245/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Н., като майка и настойник на поставената под пълно запрещение Г. В. Д., приподписана от адв. П. против определение № 2810/4.11.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1687/2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определение от 11.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3458/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявен от нея срещу Р. М. Д. осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД чрез налагане на запор върху вземания на последната в „УниКредит Булбанк“ АД. Частната касационна жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК изрично предвижда, че на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи само определението, с което въззивният съд допуска обезпечението, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, т.е. само в хипотеза, при която въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, на когото в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция с оглед приетото в ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. В хипотеза, при която въззивният съд потвърждава определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за допускане на обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, ВКС не разполага с правомощие да осъществи инстанционен контрол. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение № 248/3.05.2018 г. по ч.т.д. № 1060/2018 г. на II г.о., определение № 418/13.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 3344/2017 г. на IV г.о., определение № 2296/24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 28821/2023 г. на II г.о, определение № 2271/21.07.2023 г. по ч.гр.д. № 2203/2023 г. на I г.о., определение № 3823/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4752/2023 г. и други. С оглед изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,