Определение № 375 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 340/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Т. А. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуални представители адвокати И. Ш. и М. Ш. против въззивно определение на Окръжен съд-Пловдив № 931/6.04.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 903/2011 г. За ответника по частната жалба К. Т. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Ш.. Частната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: С определение на РС-Пловдив от 17.02.2011 г. по ч. гр. д. № 4396/2010 г. е оставена без уважение молба от 17.02.2010 г. на Т. А. Р. за спиране на изпъленнието по изп. д. № 20108200400107 по описа на ЧСИ Т. Л., образувано по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4396/2010 г. по описа на РС-Пловдив, образувано по заявление от 7.04.2010 г. от К. Т. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. А. Р. за претендираните в него суми. Заявлението е уважено в частта, с която е претендирано парично вземане в размер на 29 600.00 лв. главница, 8 800.00 лв.-договорена неустойка за забава, ведно със законна лихва върху главницата от 7.04.2010 г. до изплащане на вземането и 769.60 лв. разноски по делото, като са издадени заповед за изпълнение от 9.04.2010 г. и изпълнителен лист. За да постанови определението РС-Пловдив е приел, че молбата не представлява възражение по чл. 420 ГПК, че към молбата не са представени убедителни доказателства, нито надлежно обезпечение за взискателя, а образуваната прокурорска преписка не представлява убедително писмено доказателство за спиране на принудителното изпълнение. Въззивният съд е обезсилил като недопустимо определението от 17.02.2011 г. по ч. гр. д. № 4396/2010 г. на РС-Пловдив, ХV гр. с-в и е прекратил производството по делото по молбата на Р. от 17.02.2010 г. за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, както и е оставил без разглеждане заявеното с частната въззивна жалба искане на Р. за спиране на производството по посоченото изпълнително дело на основание чл. 277 ГПК. Частната касационна жалба е неоснователна. Заповедта за незабавно изпълнение срещу частния жалбоподател Т. А. Р. е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК-нотариален акт за договорна ипотека за обезпечаване на задължението й за заплащане парични суми по сключен с ответника по частната жалба К. Т. Б. договор за заем. Когато по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК се оспорва вземане, обезпечено вече с ипотека е необходимо длъжникът да представи отново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението му за заплащане на парични суми по документа по чл. 417, т. 3 ГПК /О. № 14/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г., ВКС, ІV г. о./ или съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК длъжникът следва да представи в срока за възражение убедителни писмени доказателства. В случая в рамките на преклузивния срок за възражение – 10.05.2010 г. не са представени писмени доказателства и обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, поради което правото на длъжника да иска спиране на изпълнението е преклудирано. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение