Решение № 2406 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 883/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на младши експерт Д. Т. Ц.-командир на отделение в група ОП към РУ - Трън при ОД на МВР - Перник срещу Решение № 2031 от 08.12.2025 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 532/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Д. Ц. иск за обявяване на нищожността на Решение № 912 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 207/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество излага подробни съображения по отношение нищожността на съдебното решение, предмет на спора пред първоинстанционния съд. Намира несъответствие между диспозитива и мотивната част на решението, което е засегнало действителната воля на съда, относно компетентността на органа издал административния акт. Счита, че доколкото към датата на издаване на оспорената заповед административният орган е разполагал с материална компетентност, то изводите на съда са нелогични и неясни и не кореспондират с наличните доказателства по делото. Обосновава извод, че мотивите на оспореното в настоящото производство решение, са неправилни и несъответстващи на материалния закон. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Решение № 912 от 29.05.2025 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 207/2025 г. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от младши експерт Д. Т. Ц.-командир на отделение в група ОП към РУ - Трън при ОД на МВР – Перник иск за обявяване нищожността на Решение № 912 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 207/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е прогласена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1342722 от 13.04.2025 година. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо Й. М. Й. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно. За да постанови този резултат Административният съд приема, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението. Обоснова извод, че решението е постановено от законен едноличен съдебен състав, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Приема, че диспозитива на решението съответства на мотивите му и е подписано от съдебния състав, който го е постановил след проведено открито съдебно заседание. Анализирайки изложените в иска за обявяване на нищожност на съдебното решение аргументи, съдът приема, че същите покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс по отношение на неговата правилност. В тази връзка обосновава, че изложеното несъгласие на ищеца с преценката на доказателствата по адм. дело № 207/2025 г. и направените изводи по същество на спора, не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. Според правната теория и константната съдебна практика нищожни са съдебните решения, които не отговарят на изискванията за валидно решение (вж „Българско гражданско процесуално право“, автор проф. Ж. Сталев, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание; както „Административно-процесуален кодекс“, автори А.Еленков, А. Ангелов, Л.Панов, С. Янкулова и др., изд. „ИК Труд и право“). Валидността е критерият, който води до изключване на хипотезите, обуславящи нищожността. За да е валидно едно съдебно решение следва да е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, решението трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, дори и чрез тълкуване. Единствено наличието на тези непреодолими пороци в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. В случая Административен съд – Перник е сезиран с иск за обявяване на нищожност на решение, което по силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 5 ЗДвП е окончателно. Решението, чиято нищожност се иска е постановено от едноличен състав на Административен съд – Перник, който е компетентен да осъществява съдебен контрол върху заповеди за прилагане принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. Правилно Административен съд – Перник е определил предмета на спора и е посочил, че с иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя въпроса за валидността на съдебния акт. Както бе посочено по – горе, валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. Съгласно чл. 164 АПК делото за законосъобразността на индивидуалните административни актове се разглеждат в състав от един съдия на съответния административния съд. В случая съдът, правилно е установил, че решението, чиято нищожност се иска е разгледано в състав от един съдия на Административен съд – Перник и следователно решението е постановено от надлежен състав в пределите на правораздавателната му власт. Освен това решението е изготвено в писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. От съдържанието на процесното решение става ясно, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявеното оспорване и го е уважил като основателно, като е изложил и подробни аргументи за това. Изложеното обуславя извод, че не е налице нито един от посочените пороци, обосноваващи отпадането на съдебния акт от правната действителност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдебната практика на Върховен административен съд е безпротиворечива, че в производството по чл. 128а АПК съдът извършва проверка само и единствено относно валидността на съдебния акт. В този смисъл доводите на касатора по отношение на изложените мотиви в решението по същество на спора по адм. дело № № 207/2025 г. по описа на Административен съд – Перник не могат да обосноват нищожност на решението. В случая съдържанието на изложените от касатора възражения, са свързани с правилността на постановения краен акт по делото, а не с неговата валидност. Въпросът по отношение на компетентността на административния орган, постановил заповедта за прилагане на административната мярка е неотносим към анализа за валидност на крайния съдебен акт по адм. дело № 207/2025. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 АПК стабилитет на акта. Налага се извод, че първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,