Определение № 517 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3862/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. А. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 500 от 8.05.2014г. по в.гр.д.№ 67 по описа за 2014г.на Хасковски окръжен съд, с което е допълнено решение № 99 от 11.03.2004г.по в.гр.д.№ 67/14г.на Х. и е осъден В. А. Б. да заплати на [фирма] сумата от 289.05лв.-разноски по делото. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен. Претендира на правените в производството по чл.248 от ГПК разноски. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с които се оспорва нейната допустимост на основание чл.274 ал.4 от ГПК. Счита,че тъй като решението, което е допълнено не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и акта, с който това е направено. Оспорва и основателността на жалбата с аргумента, че се касае до присъдени разноски в заповедно производство, което е специално и че с оглед нормата на чл.258 ал.2 от ГПК, е в правомощията на въззивния съд да присъди всички направени разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба и отговора доводи и съобразно данните по делото, намира следното: С решение № 700 от 21.10.2013г.по гр.д.1272/13г. ХРС след като е констатирал, че с определение № 1396 от 9.07.13г.е прекратено производството в частта по иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.с чл.86 от ЗЗД, се е произнесъл по иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, който е отхвърлил и по разноските в заповедното и настоящето производство, които е присъдил. С Решение № 99 от 11.03.2014г.по в.гр.д.№ 67/14г. Х. е обезсилил поради недопустимост на иска решение № 700 от 21.10.2013г. по гр.д.1272/13г. ХРС и е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК. В мотивите изрично е посочил, че на ответника В. Б. не следва да се присъждат разноски за производството /защото е станал причина за образуването му/. Със сега обжалваното определение № 500 от 8.05.2014г. Х. е допълнил своето решение № 99 от 11.03.2004г.по в.гр.д.№ 67/14г., като е присъдил в полза на ищеца [фирма] /сумата от 289.05лв./ направените разноски по делото. Възражението на жалбоподателя е, че съдът се е произнесъл по ненаправено искане, защото са претендирани разноски, направени пред първата инстанция /а не пред въззивната/ и въззивният съд не е компетентен да ги присъжда. Счита, че съдът може да измени /или допълни/ само решението си, касаещо направените пред съответната инстанция разноски. Настоящият съдебен състав не споделя така направеното възражение Съгласно т.7 от ТР №4 от 18.06.2014г.по т.д.№4/13г. – разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не е произнесъл по искането за разноски /каквато е настоящата, защото [фирма] е направила искането си с подадената въззивна жалба и по него няма произнасяне в решението/. В този случай съдът допълва решението си, като ги присъжда по общите правила на чл.78 и сл. от ГПК. Съгласно тях заплатените от ищеца разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая производството е образувано въз основа на подадено от ответника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с което независимо, че е признал вземането, е станали причина за образуване на производството. Именно поведението на ответника е довело до прекратяване на производството и обезсилване на постановения първоинстанционен акт /поради липса на оспорване на вземането/, поради което с оглед крайния изход от делото правилно в негова тежест са били присъдени всички направени от ищеца в производството разноски. За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответната по частната жалба страна за недопустимост на производството с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК е неоснователно. Съгласно т.24 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д. №6/12 на ОСГТК на ВКС и т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/13г.на ОСГТК на ВКС- когато въззивният съд за първи път се произнася по направено пред него искане за разноски с правно основание чл.248 от ГПК, неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение