Определение № 2333 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по подадени частни жалби от А. Николова в качеството и на синдик на "Завод за хартия – Белово" АД срещу определение № 2028/27.05.2024 г. и определение № 3426/04.09.2024 г., постановени по адм. д. № 11 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2024 г. С първото обжалвано определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 80/24.10.2023г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източно беломорски район" /БД ИБР/ и производството по делото е прекратено. С второто обжалвано определение е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 80/24.10.2023 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Според частният жалбоподател неправилно АС гр. Пазарджик е приел, че жалбата е недопустима като просрочена. Неправилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 148 АПК. В акта изрично е посочен реда за обжалването му първо по административен ред пред министъра на околната среда и водите, а след потвърждаването му и по съдебен ред пред Административен съд гр. Пазарджик. Министърът на околната среда и водите се е произнесъл във връзка с обжалването по административен ред с решение № 262/01.12.2023 г. След издаването на акта същият е обжалван в законоустановения и посочен в него срок. Не е налице просрочие на обжалването, както е приел първоинстанционния съд. Частният жалбоподател намира, че жалбата е подадена в срок и не са налице основания производството по делото да бъде прекратено. Оплакванията във втората частна жалба са, че Административен съд - град Пазарджик неправилно е приел, че в настоящия случая не се установяват действия, чрез които администрацията да е проявила поведение, с което да е провокирала заблуждение в жалбоподателя. Моли, прекратителното определение да бъде отменено и жалбата да бъде разгледана от АС гр. Пазарджик, при условията на евентуалност да бъде възстановен срока за обжалване. Ответникът – директор на Басейнова дирекция ИБР, в приложени по делото отговори по частните жалби ги оспорва и намира, че са неоснователни. Позовава се на ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените доказателства, намира следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, който я засягат неблагоприятно. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АС гр. Пазарджик е започнало по повод подадена жалба вх. № ПО-02-180/5/ от 21.12.2023 г. от "Завод за хартия – Белово" АД. При извършената проверка по допустимостта на жалбата съдът е приел, че е просрочена. Посочено е, че обжалването по административен ред не е задължителна предпоставка за подаване на жалба пред съд. Дружеството е упражнило правото си да обжалва АУПДВ и по административен ред, което е предвидена законова възможност. Според чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл от крайната дата на която е следвало да се произнесе. Съдът е цитирал мотивите на тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС и е приел, че преписката е получена от горестоящият административен орган на 15.11.2023 г. и срокът за обжалване е бил до 29.11.2023 г. За жалбоподателят срокът за обжалване пред съд е започнал да тече от 30.11.2023 г. и е изтекъл на 13.12.2023 г. Жалбата, по повод на която е образувано производство пред АС гр. Пазарджик е подадена на 20.12.2023 г. т. е. след изтичане на срока за обжалване. Съгласно мотивите на обжалваното определение жалбоподателят не е бил в неведение относно датата, на която преписката е депозирана в административния орган с писмо изх. №Ж-204/16.11.2023 г. и е можел да съобрази срокът за произнасяне на министъра на околната среда и водите. Посочено е, че срокът е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК. По тези съображения подадената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено като недопустимо. Във второто обжалвано определение са изложени доводи за липса на предпоставки за възстановяване на срока за обжалване на горепосочения АУПДВ. Определенията са правилни. След като е установил релевантни факти по делото, първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи. По силата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Според приложените по делото доказателства правилно АС гр. Пазарджик е констатирал, че министърът на околната среда и водите е получил административната преписка по административното обжалване на дата 15.11.2023 г. Това е и датата, от която е започнал да тече двуседмичният срок за произнасянето му, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК. С изтичането на срока за произнасяне на 29.11.2023 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. Жалбата на "Завод за хартия - Белово" АД до Административен съд гр. Пазарджик е подадена на 20.12.2023 г. и правилно е приета за просрочена. Неоснователно е възражението в частната жалба, че пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение, тъй като му е посочено как да обжалва акта и в какви срокове. При издаването на АУПДВ, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, като е посочил пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване административния акт. Указанията му повтарят разпоредбите на АПК за обжалване на издадените административни актове и не могат да се определят като заблуждаващо поведение на администрацията, защото нейните действия не са създали у адресата невярна представа за срока за обжалване, а само сочат установения в АПК ред за упражняване правото на жалба. Постановеното прекратително определение от АС гр. Пазарджик е съобразено и с мотивите на ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Също така обратно на твърденията на молителя формулираното указание в административния акт не съдържа указание, че актът може да се обжалва първо по административен ред, а едва след това - по съдебен ред. Посочени са само възможностите за обжалване, както по административен ред, които са алтернативни или кумулативни, по избор на адресата. В случая не е налице нормативно установено задължително обжалване по административен ред и указание в този смисъл не е давано от администрацията. Не е налице заблуждаващо поведение на администрацията, а субективно погрешно възприятие на представителите на адресата на акта относно дадените указания. Молителят не доказва наличието на особени непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело го в заблуждение по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Не са налице основания за възстановяване на срока му за обжалване по съдебен ред на АУПДВ № 80/24.10.2023 г. на Директора на БД "ИБР". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваните определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,