Определение № 2170 от 31.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 629/2023 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената от адвокат Б. Л., в качеството му на пълномощник на В. П., частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 103/ 27.02.2023г. по възз.гр.д.№ 148/2022г. на АС - В. Търново в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на решение № 158/08.11.2022г. по възз.гр.д.№ 148/2022г. на АС - В. Търново досежно присъдените в негова тежест разноски на насрещната страна „Юробанк България“ АД, София, за заповедното, исковото и въззивното производство. В частната жалба се поддържа, че възлагането на разноските на кредитора в тежест на потребителя е в противоречие с изискването за ефективност по чл.23 от Директива 87/102/ЕИО досежно националните средства за защита правата на потребителите на потребителски кредити и създава съществена пречка за упражняване от потребителя на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и за възлагане на разноските по делото изцяло в тежест на „Юробанк България“ АД, София. Евентуално, при възприемане на мотивите на въззивния съд, че в случая е неприложимо изискването за ефективност, на което се позовава потребителят, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроси, преформулирани от дадените отговори в решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с позоваване на определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д.№ 1985/2022г., I т.о. Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, София. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 103/ 27.02.2023г. по възз.гр.д.№ 148/2022г. на АС - В. Търново в обжалваната част е оставена без уважение молбата на В. П. за изменение в частта за разноските на решение № 158/08.11.2022г. възз.гр.д.№ 148/2022г. на АС - В. Търново в частите за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са присъдени в негова тежест на направените от „Юробанк България“ АД, София, разноски за заповедното и исковото производство, и за присъждане в негова тежест на разноските на „Юробанк България“ АД, София, за въззивното производство по съразмерност. Тъй като с решение № 129/30.07.2024г. по т.д.№ 630/2023г., I т.о., първоинстанционното и въззивното решение са отменени в частите, с които са присъдени разноски в тежест на В. П., частната жалба срещу постановеното по чл.248 ГПК въззивно определение за изменение на въззивното решение в частите, с които са присъдени разноски в тежест на Вл.П., остава безпредметна и следва да се остави без разглеждане. По същите съображения не следва да се отправя преюдициално запитване по поставените от частния жалбоподател въпроси. Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: