Определение № 5588 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.2 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на А. Е. П., чрез пълномощник адв.М. Б. срещу определение № 2357 от 14.07.2025г. по в. ч. гр. д. № 1637/2025 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено определение №4230 от 26.03.2025 г. по гр.д №15633/2023г на Районен съд –Пловдив,Трети брачен състав за спиране на производството по делото в частта по исковете относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на децата М. и М. ,родени от брака чието прекратяване е поискано с исковата молба на М. Т. Ш. ,депозирана в ПРС на 26.10.2023г .Първоначално, с определение от 20.11.2023г сезираният първоинстанционен съд е спрял производството поради образуваното чрез централните органи на ФР Германия и РБългария производство по Хагската конвенция от 1980г ,приключило с решение №6435/22.11.2024г на Софийски градски съд, потвърдено с решение №243/06.03.2025г по гр.д №387/2025г на Софийски апелативен съд .Отхвърлено и искането на бащата А. Е. П. за връщане на децата във ФР Германия,които понастоящем се отглеждат от майката в [населено място].Както за това приключило производство по Хагската конвенция от 1980г, така и за образувания по иска на М. Т. Ш. бракоразводен процес е приложим Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца / Регламент Брюксел ІІ б/. Поради това, след като е бил сезиран и от двете страни за влязлото в сила решение, с определение №4230 от 26.03.2025 г. по гр.д №15633/2023г Районен съд –Пловдив отново е спрял производството по искане на защитата на ответника, само по отношение на исковете за родителската отговорност, с позоваване на чл.20,параграф 2 от регламента, до установяване на компетентността на Семейния съд в [населено място] ,ФР Германия ,предвид представеното от А. Е. П. определение (Beschluss) по семейно дело 3F 137/23 на Районен съд Бад Закинген от 26.09.2024г.По ред за постановяване на привременни мерки по своя национален закон ,правото да определя местопребиваването на двете деца временно е предоставено на бащата А. Е. П. по негово искане. Постановено е връщане на двете деца на него като обезпечителна мярка, допуснато е предваритерлно изпълнение на тази мярка, като в мотивите на акта е означена датата на искането до съда - 02.10.2023г., означено е и това,че определението не подлежи на обжалване ,а също и какво е процесуалното условие за ново произнасяне по германското право, по разгледания въпрос ( FamFG),като друг въпрос, висящ за решаване от съда по дело 3F 137/23 на Районен съд Бад Закинген, не е означен в този съдебен акт. С първоинстанционното определение съставът на ПРС е изтъкнал датата 02.10.2023г ,предхождаща постъпването на исковата молба в Пловдивски районен съд, считайки това за достатъчно ,за да се приложи привръзката на чл.20 от регламента към процесуалните основания за спиране на производството по ГПК.Въззивният съд е отменил определението за частично спиране на делото като е ревизирал именно този извод ,основан на констатираното в мотивите /на районния съд/, че привременната мярка по определението на чуждестранния съд в [населено място] ФР Германия, е взета „в рамките” на производство, което има идентичен предмет. Въззивният съд е изтъкнал липсата на данни предметът на цитираното дело пред Съда по семейни дела в [населено място] ,ФР Германия да е като исковете в спряната част ,т.е предметът не е идентичен по смисъла на чл.30, пар.1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета .След отмяна на определението за частично спиране, делото е върнато на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт като незаконосъобразен, несъобразен с цитирания Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета. Представено е изложение с основания за допускане до касационно обжалване при предпоставките в чл. 280, ал.1 т.2 и ал.2 ГПК Според защитата ,не е приложен принципа на предимство на правото на ЕС ,нито принципа да се решават делата според точния смисъл на законите ,в която насока са формулирани правните въпроси. Поддържа се ,че определението е в обхвата на чл.15,ал.2 и чл.121 ГПК и поради това касационно обжалване е допустимо. Постъпил е отговор от М. Т. Ш.,чрез адв В. В., с който се оспорват предпоставките за допускане до касационно обжалване. Сочат се доводи в подкрепа на претото от въззивния съд. Делото в Германия - приключилото там производство, сочи различен предмет и правна цел в сравнение с образуваното производство по 127, ал.2 СК пред РС –Пловдив ,затова делото в [населено място] ,ФР Германия не може да препятства/няма процесуални пречки като висящност или пресъдено нещо –чл.29, чл.30 от Регламента/, да ограничи, или дублира процесното,т.е липсва идентичност. Върховен касационен съд, състав на ІІІ-то гр. отделение счита, че касационно обжалване на въззивното опредеделние не е допустимо. Въззивните определения,с които се упражнява инстанционен контрол по отношение на определенията за спиране на производството с тяхната отмяна и връщане за продължаване на съдопроизводствените действия,не подлежат на обжалване. Обжалваното определение е извън обхвата на определенията, постановени при дължимата от сезирания съд изрична проверка за международна компетентност по чл.15 ГПК, която проверка е задължителна и съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2019/1111. За тези именно определения субсидиарно се прилага и чл.28 КМПЧ при условие, че в приложимия международноправен източник / в случая Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г., който считано от 1 август 2022 г.отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003/ не се съдържа изрична процесуална уредба.Регламентът не уреджа процесуални въпроси по обжалваемостта при инстанционен контрол от последна инстанция. Правилото в чл. 28, ал.3 КМЧП не е приложимо за определения ,различни от указаното в чл. 28, ал.2 КМЧП и в частност за определения,които не подлежат на обжалване изобщо. Предвид упражнения от Окръжен съд-Пловдив инстанционен контрол,при който въззивната инстанция приема,че с представеното от страна по делото определение (Beschluss) от 26.09.2024г по семейно дело 3F 137/23 на Районен съд Бад Закинген не се засвидетелства условието на чл.20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111 да има висящ процес (Lis pendens) в обхвата на предявените пред българския съд искове, пред съд в друга държава членка ,не се изключва следващите процесуалните действия на сезирания Пловдивски районен съд да осигурят изясняване и на това обстоятелство/в този конкретен смисъл, не го изключват общите указания на окръжния съд за по-нататъшни процесуални действия/. Вътрешнопроцесуалните норми на ГПК ,а също и механизмите на правно сътрудничество по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1111 осигуряват и предпоставят надлежно удостоверяване на процесуални факти, доколкото те са са от значение за компетентността. Значението им следва да прецени служебно и изрично от Пловдивски районен съд.Съответният извод не следва да се основава на собствено тълкуване на вътрешното процесуално право на друга държава членка, от български съд. Преценката на въззивния Пловдивски окръжен съд, приел да е налице обжалваемост на постановения от него съдебен акт,не е обвързваща. Настоящият съд служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.Районният съд тепърва ще следва да постанови и обяви изрично определението по международната си компетентност.Още с отговора на исковата молба ответникът е направил отвод относно международната компенетнтност на Пловдивски районен съд .Това именно определение, според настоящия състав на Върховен касационен съд,ще подлежи включително на касационно обжалване, доколкото решението по сезиращите искове е в обсега на касационния контрол. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение