Определение № 11467 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Аква конструкт груп“ ЕООД със седалище в гр.Хасково. Частната жалба е против определение №934 от 12.09.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка №КЗК-727/2024г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №934 от 12.09.2024г., постановено по преписка №КЗК-727/2024г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Аква конструкт груп“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) за външни водопроводи в обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково с 4 обособени позиции“. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.203, ал.1 от ЗОП. Комисията е извършила преценка и на възможните последици от налагането на временната мярка. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че в случая жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че по главния аргумент на жалбоподателя за спиране на процедурата - провеждането на една законосъобразна процедура, и по изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП, на този етап от производството КЗК не следва да обсъжда и да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е за реконструкция на водопроводи до ПСПВ Ябълково, реконструкция на магистрален водопровод от ПС при ПСПВ Димитровград, реконструкция на хранителен водопровод до Харманли и реконструкция на хранителен водопровод до Свиленград. Комисията е взела предвид, че може да се засегнат интересите не само на възложителя, но и на широк кръг лица, ползватели на услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково. КЗК е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията се е позовала и на чл.112, ал.8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка е за реконструкция на водопроводи до ПСПВ Ябълково, реконструкция на магистрален водопровод от ПС при ПСПВ Димитровград, реконструкция на хранителен водопровод до Харманли и реконструкция на хранителен водопровод до Свиленград. Този предмет на поръчката е пряко свързан с подобряване качеството на живот на населението в населените места, засегнати от реконструкцията на водопроводи. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, изразяващо се в осигуряване на здравословни и безопасни условия на живот за жителите на населените места. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включена в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. По отношение на развитото от частния жалбоподател становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, с което се защитава обществения интерес, съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. А тъкмо обратното е възприето от законодателя с нормата на чл.203, ал.1 от ЗОП. Като неоснователни следва да бъде преценени и доводите на частния жалбоподател, че обществения интерес няма да се увреди, понеже в предмета на поръчката не са включени аварийни ремонтни работи. Общественият интерес не е само за осигуряване на непрекъсваемост на водоснабдяването и канализацията на населението, но и за подобряване на осигурените им такива, респ. за повишаване качеството им на живот. Също неоснователни са доводите, че процедурите с предмет строителство не са изключени нормативно от дейностите, за които може да бъде спряна процедурата. Това действително е така – и при процедури за строителство може да се наложи временната мярка спиране на процедурата, като преценката за това е възложена на КЗК при нормативно установени основания. В случая КЗК, след като е съобразила обстоятелствата по чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, правилно е преценила, че не са налице законовите условия за налагане на временната мярка. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, във връзка с чл.236 и чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,