Определение № 10178 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Н. С., с ЕТ „Е. С. – Е. “, ЕИК 104674225, чрез адв. Костадинов, против Определение № 2306/09.07.2024 г., постановено по адм. дело № 453/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 159 т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт (РА) № Р-04000423003443-091-001 от 14.02.2024 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 40 от 07.05.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново не е изпратено на деклариран от жалбоподателя електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28, ал.2 ДОПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане по същество. Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Лазаров изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и съдържащите се в нея доводи, приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна по делото, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Е. Н. С. с ЕТ „Е. С.– Е. “ против РА № Р-04000423003443-091-001 от 14.02.2024 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Велико Търново потвърден с решение на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново. С обжалваното определение Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл. 151, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 159, т. 5 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК и е приел, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена след срока за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Административният съд е установил, че всички съобщения и документи в хода на ревизията са връчвани по електронен път, чрез електронната поща - [електронна поща], поради което е приел, че връчването на Решение № 40 от 07.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново е редовно извършено по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК, като същото, видно от представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път, е осъществено на 09.05.2024 г., чрез активиране на същата дата на електронна препратка към посоченото съобщение за електронно връчване на документи. При тези данни е прието, че 14-дневният срок за оспорване на ревизионния акт е изтекъл на 23.05.2024 г., присъствен ден. С оглед изложеното и доколкото жалбата срещу потвърдения с решение на директора на Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново ревизионен акт е изпратена с куриерска фирма „Спиди“ ЕАД на 03.06.2024 г., то Административен съд – Велико Търново е счел същата за просрочена. Определението е неправилно. От данните по делото е видно, че с Решение № 40 от 07.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърден Ревизионен акт (РА) № Р-04000423003443-091-001 от 14.02.2024 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Велико Търново. Съгласно чл. 156, ал. 1, изр. първо от ДОПК „ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението“. Правната регламентация за съобщенията е уредена в глава шеста от ДОПК, чл. 28 – чл. 33. Относими в случая са следните разпоредби: чл. 28, ал. 2, според която всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения; на чл. 29, ал. 4, според която съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите и разпоредбата на чл. 30, ал. 6, според която електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В случая за удостоверяване връчване на постановеното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново от страна на ответника е представена разпечатка на записа в информационната система за връчване по електронен път, чрез активиране в 14:56 часа на 09.05.2024 г. на електронна препратка от електронен адрес [електронна поща], с IР адрес 46.10.29.238. С оглед на горното и при положение, че се приеме за редовно връчването, то изводите на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата са правилни – при условията на чл. 22, ал. 6 ДОПК четиринадесетдневният срок за оспорване на решението на директора на Дирекция „ОДОП “- Велико Търново е започнал да тече от 10.05.2024 г. и е изтекъл на 23.05.2024 г., присъствен ден. Т.е. подадената на 03.06.2024 г. жалба е просрочена. Обжалваното определение, обаче, е постановено без да бъде изследвано редовното съобщаване на решението на директора на Дирекция „ОДОП “- Велико Търново. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Т.е. за да е приложима последната норма следва да е налице писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция. В случая по делото не е представено подобно изявление. Доказателства за заявяване на електронен адрес за кореспонденция не са представени и с отговора на частната жалба. Обратен извод не произтича от обстоятелството, че на електронния адрес, на който е изпратено решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново са били връчвани останалите съобщения в ревизионното производство. От изложеното следва, че първоинстанционния съд е достигнал до извод за просрочие на жалбата без да събере всички относими доказателства за това. Съдът е следвало да изиска от ответника да представи доказателства за заявен от ревизираното лице адрес по чл.28, ал.2 ДОПК и едва след това да се произнесе по подаването й в срок. В този смисъл определението на Административен съд – Велико Търново следва са бъде отменено, като делото се върне на същия съд, който да се произнесе по допустимостта на жалбата след събиране на относимите за това доказателства. Независимо от изложеното, административния съд е следвало да отчете и обстоятелството, че същия е бил сезиран с жалба, с която освен искане за отмяна на ревизионния акт е заявено и алтернативно искане – за прогласяване нищожността на акта. Съгласно § 2 ДР на ДОПК за неуредените случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорват пред административния съд с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Следователно, при липса на специални процесуални правила в ДОПК, за случаите на искания за обявяване на нищожност, направени след изтичане срока за обжалване по чл. 156, ал. 1 ДОПК, следва да се прилагат общите правила на АПК, като спорът се отнася пред административния съд. Т.е. в случая неправилно съдът е оставил жалбата без разглеждане по отношение искането за прогласяване нищожността на оспорения акт. С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване указанията в настоящето определение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,