Определение № 4122 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Р. срещу определение № 6251 от 16.2.2026 г., постановено по адм. дело № 1914/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против „мълчалив отказ на началника на СГКК-София по негово заявление вх.№ 07-1095/20.01.26г.“, оставено без разглеждане и особеното искане на И. Р. на основание чл.166 ал.2 във връзка с чл.60 от АПК - за спиране на всички действия по одобряване, вписване и прилагане на изменения на КККР за ПИ № 68134.1939.1417 и ПИ № 68134.1939.1418 и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Отказът на административния орган да конституира г-н Р. като заинтересована страна в производството представлявал индивидуален административен акт и подлежал на самостоятелно обжалване. Искането за спиране имало за цел да предотврати настъпването на трудно поправими вреди за жалбоподателя. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за „повторно разглеждане“. Претендират се разноски. Ответникът - началник на СГКК – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. -относно определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против „мълчалив отказ на началника на СГКК-София“ Със заявление вх. № 07-1095/20.01.26г. И. Р. е поискал от началника на СГКК-София да му се предостави информация за наличието на евентуално административно производство по изменение на КККР относно ПИ № 68134.1939.1417 и ПИ № 68134.1939.1418, да му се предоставят доказателствата от това производство и да бъде конституиран като заинтересовано лице или да му се укаже реда за оспорване на постановен административен акт /ако има такъв/. С жалба вх. № 4638/09.02.26г на И. Р. е обжалвал мълчалив отказ на началника на СГКК-София по негово Заявление вх.№ 07-1095/20.01.26г. На същата дата с писмо изх. № 20-1148/09.02.26г началникът на СГКК-София е уведомил жалбоподателя във връзка със заявлението му, че има образувано административно производство по изменение на КККР относно ПИ 68134.1939.1417, но той не се явява заинтересована страна по чл.51 ал.5 от ЗКИР. Правилно съдът е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт. Отказът на административният орган да конституира определен правен субект като заинтересована страна представлява административнопроизводствено волеизявление, по смисъла на чл. 64 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. „Друго“ не е предвидено. Частният жалбоподател би имал правото да оспори окончателния административен акт, по образуваното производство, ако такъв бъде издаден и засяга интересите му. В тази му част определението е правилно. -относно определението в частта, с която оставено без разглеждане особеното искане на И. Р. с правно основание чл.166, ал.2 във връзка с чл.60 от АПК Изложените от Административен съд София град мотиви довели до оставяне без разглеждане на това искане, изцяло се споделят от настоящия състав. В случая липсва постановен индивидуален административен акт, на който по силата на закона или по разпореждане на административния орган е допуснато предварително изпълнение, което да бъде спряно от съда. Искането за спиране на посочените правни основания е лишено от предмет. Правилно съдът от първа инстанция е посочил, че искането за „спиране на всички действия по одобряване, вписване и прилагане на изменения на КККР за ПИ № 68134.1939.1417 и ПИ № 68134.1939.1418“ следва да бъде отправено до административния орган в процедура по чл. 54 АПК. Определението и в тази му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, постановеното от Административен съд София град определение, като правилно не следва да бъде касирано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,