Определение № 831 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 973/2025 г.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, [населено място], универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. Д. Д. от САК, срещу решение № 1292 от 10.12.2024г. по възз.гр.д.№ 3154/2023г. на Софийски апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение от 06.04.2023г. по гр.д.№ 7463/2018г. на Софийски градски съд в обжалваната от ответниците осъдителна част, са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД, [населено място], против Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. осъдителни искове за произтичащите от договор за жилищен кредит № 5111/R/29.01.2008г. вземания за главница в размер на 106 478.47 евро, възнаградителна лихва в размер на 3239.04 евро, наказателна лихва в размер на 90.51 евро, договорни месечни такси в размер на 503.55 евро и нотариални такси в размер на 897.49лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 05.06.2018г. до окончателното изплащане, а в обжалваната от ищеца „Юробанк България“ АД, [населено място] отхвърлителна част решение от 06.04.2023г. по гр.д.№ 7463/2018г. на СГС е потвърдено.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Поддържано е, че въззивният съд не е взел предвид всички изложени във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба възражения и изявления на ищеца, не е изследвал в пълнота относимите към конкретния правен спор факти и правни норми и не е направил задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът, че не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост към момента на подаване и към момента на връчване на ИМ на ответниците, като извършен в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК, тъй като не е съобразено условното (в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила в хода на първоинстанционното производство) волеизявление на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост, обективирано в отговора на въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, и не са изложени мотиви. Според касатора е неправилен, като извършен в противоречие с ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, изводът, че могат да бъдат присъдени само вноските, които са падежирали към датата на подаване на исковата молба. В тази връзка релевира оплакване, че е неправилно оставено без уважение доказателственото му искане за поставяне на допълнителна задача на ССЕ за установяване на размера на падежиралите вноски до датата на последното заседание пред въззивния съд, поддържайки, че това е следвало да се извърши и служебно. Ищецът намира за неправилен, като извършен в нарушение на чл.20 ЗЗД, извода на въззивния съд, че лихвеният процент следва да бъде определен като сбор от индекса Юрибор и надбавка от 3.9 %, вместо - действително посочения лихвен процент от 6,4 % в ал.3 на чл.13, ал.1 от договора и двустранно подписания погасителен план към него. В тази връзка посочва, че в преклузивните срокове за отговор ответниците не са направили възражение за друг, приложим към договора, лихвен процент и изтъква възмездния характер на договора за банков кредит. Счита, че е неправилно възприето заключението на ССЕ пред въззивния съд, изготвено при прилагане на лихвен процент, различен от договорения, съответно, че задълженията на ответниците следва да бъдат определени въз основа на заключението на в.л. Л.Б. пред първоинстанционния съд, което е съобразено с договорените от страните условия и приложимия лихвен процент. В тази връзка са релевирани оплаквания за необсъждане на заключението на в.л. Б. и за неизлагане на мотиви. По тези съображения искането е за отмяна на въззивното решение и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.

С определение № 3148/10.11.2025г. обжалването е допуснато на основанието по т.1 по следните правни въпроси:

Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност за претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, следва ли искът да бъде отхвърлен изцяло или следва да бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила, и този факт да бъде съобразен и с нормата на чл.235, ал.3 ГПК?

Следва ли съдът при тълкуване на договора за банков кредит да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи на тълкуване, съгласно чл.20 ЗЗД?

В подадения съвместен писмен отговор насрещната страна, ищците, чрез адв.Н. К. от САК, оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират за присъждане на разноски за подаване на отговора.

На съда служебно е известно, че е образувано дело С-352/25г. пред СЕС по искане за отговор на следните въпроси:

1. Следва ли понятието „договорна клауза“ в чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, тълкувано и във връзка с изискванията за преценка на съда по чл. 4, пар. 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че обозначава уговорка между потребител и търговец, която задължително се съдържа в обособено изречение или друг блок от текст (точка, буква, раздел) в писмен договор между тях, или същата следва да се тълкува като уговорка, отразяваща обща воля, независимо от формалното си оформление, дори когато се извлича от тълкуване на различни части от текста на писмен договор, като се посочи и по какви критерии се извършва това разграничение?

2. Следва ли чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, според която, ако в договор за потребителски кредит е включена клауза, която предвижда променлив лихвен процент, определен като сбор от фиксиран и променлив компонент, без да въвежда обективни критерии за изчисление на променливия компонент, и тази клауза бъде обявена поради това за неравноправна, договорът може да се прилага спрямо потребител, който не е направил нарочно изявление пред съда относно ефекта на тази клауза, като се запази като фиксиран лихвения процент, равен на сбора от двата компонента, който се е прилагал по договора за кредит към датата на неговото отпускане, ако същият е посочен в договора ясно с число?

Поставените въпроси в преюдициалното запитване са от значение за отговора на втория въпрос, обусловил допускането на обжалване, респективно за изхода на настоящото производство, поради което, на основание чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК, производството следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело № С-352/2025г.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: